Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
От Маргарета Хаверман има запазени две картини и два скандала, които, ако имаше Интернет преди триста години, щяха да го подпалят за седмици.
Картината, която виждате, е един от най-красивите натюрморти в историята на нидерландското изкуство изобщо. Такъв букет не би могъл да съществува в реалността – рози, лалета, ириси, невени и макове просто не цъфтят по едно и също време. И въпреки това ето ги всички в един букет! Изглеждат, сякаш са дори твърде идеално аранжирани. Някои цветя имат прекалено големи и тежки цветове, които крехко стъбло не би могло да издържи в природата.
"Ваза с цветя" представлява триумф на нидерландското чувство за разкош и показност.
За да покаже дори още повече от това, Хаверман изпробва и границите на цветовете. През XVII век, за да получат зелен цвят, художниците смесват синьо и жълто. Това се вижда на листото от мак в долния ляв ъгъл. Маргарета използва жълто с органичен произход, но този цвят е много нестабилен – избледнява с времето и излагането на светлина. Ето защо, когато жълтото избледнява, зеленото се превръща в синьо. Затова има толкова много синьо в картините на нидерландските художници от XVII век, просто не виждаме оригиналния зелен цвят.
В картината обаче има едно друго жълто, което по това време почти не е познато – нарича се неаполетанско жълто и се открива в нюансите на прасковата, което означава, че Маргарета Хаверман е била новатор. Внимателно е експериментирала с този цвят в някои зони на плода. Но въпреки, че е плах, този експеримент доказва че е била отворена за новости и за адаптиране, не е следвала сляпо традицията.
Днес знаем, че тя не просто е следвала учителя си, а се е опитвала да създаде композиция по нейни правила и с нейна технология.
И ето ги скандалите, достойни за жълтите хроники. За живота на Маргарета Хаверман не се знае много. Знаем, че е родена в Бреда някъде в края на XVII век. Знаем, че за жена по това време да рисува голи модели е недопустимо, ето защо се насочва към по-приличен жанр – натюрмортите. Знаем, че баща й настоява много тя да учи при Ян ван Хюсум, един от големите майстори на времето. Той обаче не взима ученици и по-късно ще каже, че е едва ли не е бил прелъстен от сладки приказки, за да приеме Маргарета.
Когато вижда, че тя ще го надмине, я гони със скандал – вероятно сексуален, който не си заслужава да се разказва. Тя обаче е твърде талантлива, за да бъде спряна от такова нещо, и е приета в Кралската художествена академия в Париж. Ян ван Хюсум приема това толкова тежко, че с неговата намеса, сочене на пръст и обвинения в копиране, я гонят много бързо.
После дирите й се губят, както на неясен брой талантливи омъжени жени, принудени да приемат реалностите на един мъжки свят, и никога не рисува повече.
Comments