Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
"Лудата Бабе", 1633–1635
В галерията на старите майстори в Берлин тази картина изглежда като някой ексцентричен братовчед, дошъл на богаташка сватба. Навсякъде наоколо са разположени впечатляващи – обикновено и по размер – портрети на търговци, жените на търговците, цели гилдии, до един облечени в черни дрехи и колосани яки, нарисувани по един и същи маниер – сериозни, сковани, внимателно осветени, позиращи за вечността. На този фон Бабе е ухилена, небрежна, жива. „Каква наслада е да се видят картините на Франс Халс, толкова различни от всички останали, които са съвсем еднакво идеални“ – пише Ван Гог на брат си Тео.
Франс Халс наистина рисува като никой друг през ХVІІ-ти век. Неговият необичаен маниер, небрежен и въздействащ едновременно, не намира много почитатели сред съвременниците му, но затова пък импресионистите до един са негови последователи, а сред повлияните от него художници е и Франсис Бейкън, който особено много харесва картината с лудата Бабе.
Първоначално името на този портрет е „Вещицата от Харлем“. Очевидно е, че жената на него не е обичайната клиентка, която ще си плати за портрет – тя е бедна, не особено изрядно изглеждаща, с голяма халба в ръка и определено доста на градус.
Последното личи по бухала – на холандски изразът за „мъртво пиян“ е „пиян като бухал“.
Проучванията показват, че лудата Бабе е истинска историческа фигура, не е никаква вещица, а е обитателка на приюта за душевноболни в Харлем. За известно време там се намира и един от синовете на Франс Халс и може би така художникът се запознава с модела си.
В музея Метрополитън съществува и още един портрет на Бабе, предполагаемо нарисуван от ученик на Франс Халс. Освен това в Харлем днес има паметник на Бабе, а в Холандия има и популярна песничка за нея.
Интересно дали преди толкова столетия, когато е сядала да позира срещу една голяма бира, бедната Бабе е подозирала, че ще стане звезда.
Comments