Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Николас Мас е роден в Дордрехт в средата на XVII век. Баща му е богат човек – произвежда сапун и може да си позволи да подкрепи сина си за друг занаят, а Николас е талантлив с четката. Когато става ясно, че в Дордрехт не може да напредне, Николас Мас отива в Амстердам и чука на вратата на Рембранд. Остава да учи при него пет години. След това се връща в Додрехт, жени се за вдовица, и рисува в свое лично студио до края на живота си.
Картината му „Млада жена, белеща ябълки“ (намира се в музея Метрополитън в Ню Йорк) казва нещо много важно за нидерландското изкуство и за изобразителното изкуство изобщо. Това е моментът, в който нидерландските художници вече са получили пълно разбиране за това как функционира светлината и как могат да я манипулират, за да създадат ефект. Ако се загледате в картината, сянката, която хвърля момичето върху стената и сянката на кофата до нея са нарисувани така, че е ясно къде се намира прозорецът, през който влиза светлината. Той е високо горе вляво, малък е, а момичето се намира в мазе, слугинско помещение или кухня. Но в този момент нидерландските художници вече нямат нужда от истински прозорец, за да осветят модела си – могат напълно достоверно да създадат ефекта и без него.
Картината осветява пътя към невинността.
Нидерландските художници са най-добрите в наблюдението на мъничките детайли, от които се състои домашния живот. Показват реалността, каквато е – падащата обелка, грубия под, стената, семплите дрехи на момичето, но използват светлината, за да покажат качества като добродетелност, спокойствие, самодостатъчност, вглъбеност. Резултатът е примамващ. Много мъже биха се влюбили лесно в това момиче.
Ман рисува в меки, земни тонове и използва червения цвят като свързващ навсякъде – червените ръкави на момичето, лентата за глава, ябълките, покривката на масата. Той умело моделира на сцената, така че да придаде тази лека унесеност – знаем че е есен не само, защото момичето бели ябълка.
Картината не изглежда новаторска по никакъв начин, но само на пръв поглед.
В нидерландското изкуство по това време прислужниците често заемат задния план и са представяни като мъзеливи и неумели. Богатите се забавлват много със сцени на хора от по-ниските класи, които се държат по определен недодялан, комичен начин – например господарка, която заварва прислужницата да спи по време на работа. Самият Ман също има такава картина, но тук не е така. Момичето е модел на старание и сдържаност, качества, които се преписват обикновено на жените от по-високите класи. Зрителят иска да седне до нея, не да й се смее.
Така, на пръв поглед една малка, спокойна картина всъщност се оказва доста прогресивна за времето си. Разбира се Ман не е сам в това да рисува прислуга без да я подценява. Неговият съвременник Вермеер ще нарисува своята млекарка само няколко години по-късно.
Comments