Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Ото Марсиас вон Шрик са го наричали „душещият“, защото е прекарал живота си, заровен в земята, за да изучава насекоми, влечуги, диви растения и цветя. В края на XVII век нидерландските художници са заемали свои ниши от пазара и това е дало възможност да се развият толкова, че да издигнат епохата до Златен век. А неговата е била много специфична. Подрастът дава големи възможности за изследване и освен художник Ото Марсиас вон Шрик е бил много начетен естествоизпитател – вълнувала го е борбата за оцеляване между различни организми, взаимоотношенията между гъби, насекоми, влечуги и растения. И разбира се го е предал в картините си с идеята на всеки натюрморт – всичко е преходно.
„Натюрморт с мак, насекоми и влечуги“ е една от най-известните му картини. На нея единствен мак, някак си добрал се до живота на фона на мрак, влага и враждебност, е елегантният център на произведението. Макът е израснал въпреки условията и отношенията на земята – змията, която иска да се добере до пеперудата, гущерът, който я дебне, охлювите, които го изяждат, гъбите, мускуса. Това ниво е по-близо до смъртта, отколкото до живота. Главният герой е слаб и изкривен – природата така или иначе му е дала крехко стъбло, а мястото му в сянката на стената не помага. Обречен е, защото има твърде много неща, които го дърпат надолу, а бялата пеперудка вдясно, където има някаква светлина, е като мъничка надежда, която знаем, че не е достатъчна.
Този мак е забравен, изоставен, сякаш прецъфтял и изроден и все пак красив с този негов разкошен червен цвят и с неговите пъпки, опитващи се да цъфнат, въпреки всичко. Той усеща кой е и какво е можел да бъде, и затова ни е обърнал гръб. Рядко в натюрморт може да се види такова нещо, обикновено цветовете са срещу нас, за да им се наслаждаваме. Този обаче не иска да го виждаме. Просто иска да бъде оставен на мира, защото знае, че е сам на света.
Comments