top of page
Writer's pictureПопаганда

КАРТИНИ БЕЗ КАРАНТИНА: ПОРТРЕТЪТ НА КАРДИНАЛ НИКОЛО АЛБЕРГАТИ ОТ ЯН ВАН ЕЙК

Елица Павлович


Има голяма ирония във факта, че снимките в близък план в наши дни са така коригирани и разкрасени през филтри и апликации, че да прикрият всяко малко несъвършенство, а на старите портрети ни омагьосва именно това – как всяка бръчица, бенка и следа на времето са обезсмъртени. И човекът е пред нас като жив – именно защото е несъвършен, защото не е красив, защото е истински.


Ян Ван Ейк е почти ненадминат в това отношение. Картините му са нарисувани така, че всяко приближаване е като към реален човек – виждат се дори малките неравности на кожата, дребните брадавици и косъмчетата по яката на дрехата. Да се разглеждат портретите на Ван Ейк е обратното на всяка препоръка за гледане на картина – не е нужна никаква дистанция, никакво отдалечаване, никакъв специален зрителен ъгъл – дори разглеждани през лупа, картините му са безупречни. До такава степен, че и досега се спори дали той всъщност не е използвал оптика при създаването им.


Портретът на кардинал Албергати е достигнал до нас в две версии. Първата е само скица, която днес се пази в Дрезденската галерия. На нея Ван Ейк е нарисувал кардинала при първата си среща с него като подготовка за бъдещ портрет и е записал цветовете. Двамата се запознават на преговори в град Арас или Антверпен според други източници, където Ван Ейк присъства в качеството си на придворен художник на херцога на Бургундия. Всъщност това не е нито първата, нито единствена мисия, на която Ван Ейк е изпращан от Филип Добрия. Освен като художник, той е известен и като много образован човек, някои от картините му са подписани – само по себе си необичайно за онова време – но освен това по рамките им има надписи и девиза на художника, от което се вижда, че той е владеел латински и гръцки.



Има хипотези, че нарисуваният на скицата и портрета човек не е кардинала. Проблемът е преди всичко в прическата му, която не отговаря на приетите още през 7-ми век правила в католическата църква. Също така поръбената с кожа роба не е типичното кардиналско облекло. Самият портрет е нарисуван няколко години след конгреса в Арас и днес се намира в Музея на изкуствата във Виена. И независимо кой е изобразения субект, умението на Ван Ейк да рисува портрети така, сякаш са осветени отвътре навън, изумително точните детайли и неукрасения и сериозен вид на моделите му ги прави по-реални от повечето хора, през чиито снимки скролваме в инстаграм за две секунди.

Comments


bottom of page