Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
"Прозорецът", 1925
В тази картина има всичко, което прави картините на Бонар моментално разпознаваеми – светлина, много цветове, изглед от любимата му Южна Франция – в случая Кан – образа и името на любимата му муза и съпруга Мари и прозорец, който да сложи рамка на пейзажа и да го вкара в зрителното поле на гледащия.
Пиер Бонар е щастлив човек и това личи и от картините му. Те са винаги слънчеви, от тях просто струи слънчева светлина, цветовете са ярки, често преувеличени и си представям, че стая пълна с негови картини би изглеждала като цветен рай. Не случайно той е известен като най-яркият колорист сред художниците на своето време.
Любовта на Бонар към рисуването започва от Гоген. Той и приятелите му са толкова влюбени в картините на Гоген, че организират група, наречена „Наби“ („пророк“) и тяхното верую е, че вътрешният свят на човека може да се изрази чрез ярки цветове.
Бонар е роден в семейство на високопоставен военен чиновник и аристократка, така че е принуден да учи право и дори да започне работа в прокуратурата, което сам описва като „каторга“. За щастие талантът и работоспособността му го правят известен достатъчно бързо и когато негов рекламен плакат за шампанско е разлепен из цял Париж, родителите му са толкова щастливи от успеха му, че му дават благословията си да зареже прокуратурата.
Бонар се среща с Марта или Мари когато тя е на 24 години и се жени за нея 32 години по-късно. За времето на съвместния им живот той я рисува поне 400 пъти и на нито една картина тя не изглежда остаряла. Това е то истинската любов.
Пиер и Мари обичат Кан и си купуват къща там, така че този изглед от прозореца добре отразява техните чувства – спокойствие, щастие, принадлежност.
Comments