Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
През ХVIІ-ти век живее художник на име Герард Терборх, който има два брака с общо 11 деца. Половината от тях доживяват зряла възраст и всичките са художници, кой от кой по-талантлив, включително дъщеря му Гесина. Съдбата често раздава популярност не само според таланта и така в историята остава най-вече името на Герард Терборх – Младши, син от първия брак на художника и учител на Вермеер.
Терборх Младши е не просто художник, той е новатор в изкуството – любимите му сюжети са портрети с домашни сцени, на хора от едно семейство или свързани от общи емоции.
Това личи особено добре на този портрет, на който е изобразен братовчеда на художника Хартог ван Моркеркен, жена му Сибила и синът им.
Традиционно лявата страна на портрета е запазена за мъжа, тя е доминиращата в зрителното поле на гледащия.
Тук е обратното – мъжът е в дясната част на платното, протегнал ръка към жена си в продължение на семейна история или закачка, която остава загадка за зрителя. Терборх е нарисувал портрета на семейството сякаш като протест спрямо доминиращата до тогава традиция. Разбира се, Сибила е заслужила това специално място преди всичко защото е майка на оцелял мъжки наследник.
Преди четири века емоционалните отношения в семейството не са характерни, още по-малко тяхното показване пред външни хора. На картината обаче ясно се вижда близостта в това малко семейство - майката държи сина си за ръка, докато бащата се опитва да привлече вниманието й.
Богатството на семейството личи не само по герба в горния ляв ъгъл. Родителите са облечени в скъпи черни дрехи – черното е цветът на богатите, то е трудно за почистване и поддържане, както всъщност и белите ръкави и яки. Безумно скъпа вещ е и джобният часовник – еквивалент на днешните снимки до някое „Порше“. В същото време часовникът е символ на изтичащото време и напомня за това, че всички сме смъртни. Историята на това семейство е известна и за жалост бащата надживява и младата си съпруга, и сина си.
Comments