Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
"Смъртта на Девата", 1491
Имало едно време, в което всички деца учели вкъщи. Така децата на ковачите ставали ковачи, на нотариусите – нотариуси, а на художниците – художници. Сигурна съм, че именно тогава се родила и народната мъдрост за ученика, който надминава учителя си, както и гордостта на учителя от този факт. Така е и в това семейство – Ханс Холбайн Млади е много по-добър и по-известен художник от баща си, но гледайки картините на Холбайн Стари е безспорно, че синът му е имал прекрасен учител.
Картината на Холбайн Стари показва последните минути от живота на Дева Мария – днес тази картина е част от колекцията на Музея на изящните изкуства в Будапеща.
Библията разказва много малко за живота на Дева Мария, а през Средновековието образът й става много важен за вярващите и заема централно място в молитвите им. Ето как се раждат многобройните легенди за живота на Божията майка и някои от тях евентуално стават част от църковната живопис.
Историята за смъртта на Дева Мария е една от най-известните. Според легендата Христос запазил тялото на майка си от земното тление и прибрал на небето при себе си не само нейната душа, но и нейното тяло и там тя била коронясана като Кралица на небесата.
На картината е показан предсмъртния час на Дева Мария, като тя е изобразена като млада жена, в неизменния си образ, който времето не е накърнило. Тя е спокойна и се готви за края на земните си дни, а около нея апостолите извършват характерните ритуали, свързани със смъртта – Петър я пръска със светена вода, Андрей ръси с кандилницата, а Йосиф слага в ръцете й свещ. Трима души четат писанието и единият от тях носи пенсне. Изобщо цялата картина е пълна с дребни и интересни детайли, които подчертават умението на художника.
Характерно за църковната живопис е и паралелното изобразяване събития случили се в различно време – в ляво на картината се вижда как синът на Мария я посреща на небето.
Commenti