Елица Павлович Instagram: @elitzapavlovitch
Погледнат отдалече, интериорът на тази светла църква с бели колонади изглежда като идеалното място за тихо вглъбяване в молитви и размисъл. Но това е само на пръв поглед.
Всъщност през 17-ти век енорийската църква е мястото, където хората се срещат със съседите си, извършват търговски сделки, тийнейджърите флиртуват помежду си, целият всекидневен живот се случва там.
Емануел Де Вите рисува Старата църква на Делфт с впечатляващ реализъм, но променя някои детайли в интериора и добавя други. Например той премахва амвона, за да постави в центъра на картината две деца, които рисуват върху чисто бялата колона, а в дясно от тях едно куче е вдигнало крак и се готви да оскверни храма. Тези детайли от една страна сканадализират почитателите на класическото изкуство, но от друга правят картините на нидерландците толкова реалистични и убедителни като документ за епохата.
След Нидерландската буржоазна революция през 1566 година, католическите църкви са вандализирани, картините и скулптурите в тях са унищожени, а стените са боядисани бели в съгласие с принципите на Реформацията. Единствените цветни петна по стените и колоните на Старата църква са гербовете, които показват къде са гробовете на благородните семейства.
На преден план в картината се вижда прясно изкопан гроб. Подобни мотиви са често срещани като противопоставяне на ежедневното с отвъдното в картините на нидерландските майстори – пикаещото куче и на метри от него гроба, като напомняне за това, че баналното и божественото винаги са на една ръка разстояние.
Интериорите на църкви са често срещан мотив в творчеството на Емануел де Вите, както и моралните поучения, които той вмъква в тях. Самият художник обаче е много далече от пример за набожен и морален гражданин. През целия си живот той е комарджия и побойник, непрекъснато се мести от място на място без да изпълни поетите поръчки и завършва живота си безславно удавен в каналите на Амстердам.
Comments