Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
"Тамян", 1898
Да си представим как е нарисувана тази картина – Фернан Кнопф, богат и успешен белгийски символист, е застанал в средата на разкошната си къща, в студиото си с бял мраморен под, върху който е изрисуван златен кръг. Човек някак си очаква подобни картини да бъдат рисувани в средата на златен кръг.
Фернан Кнопф произхожда от семейство на потомствени юристи и първоначално се записва да учи право в Брюксел. Скоро обаче става ясно, че това не е неговото призвание и той се прехвърля в художествената академия. Първите му художествени опити са посрещнати доста зле от критиката, но това изобщо не го смущава. За разлика от повечето си събратя, Кнопф е богат човек и неуспехите в рисуването не го притесняват. Съвременниците му го описват като проницателен, с презрително свити устни, безупречен костюм и маниери, истински денди.
През 1878 година в Париж Кнопф се запознава с художника Гюстав Моро и става символист.
Освен това той владее отлично английски език и общува с прерафаелитите, като тяхното влияние е видимо на много от картините му. Най-голям успех Кнопф има в Австрия, където той е сред вдъхновителите за творчеството на Климт и част от виенския сецесион.
Когато забогатява достатъчно, Фернан Кнопф си построява в Брюксел къща, която за съжаление днес не е запазена. Той е автор и на архитектурата и на всяка мебел в нея, като тя е нещо като негов личен храм, а над вратата е изписан девизът му, който гласи: „Имам само себе си“. Той наистина е много резервиран в отношенията си с хората, но въпреки това приживе е популярен и награждаван, при това в няколко европейски страни. В Германия основната му работа е като сценограф, като работи и с Макс Райнхард.
Картината „Тамян“ в музея Д’Орсе в Париж е типична за творчеството на Кнопф в много отношения. Модел за нея е сестра му Маргарита, която е и най-любимият му модел изобщо, в което личи влиянието на прерафаелитите, които избягват да използват професионални модели. Освен това техните женски фигури са леко андрогенни и на ръба между ангели и фатални жени, а картините им са нарисувани с максимално внимание към детайла, както е и тук. Лицето на Маргарита е в центъра на композицията, но иначе тя е загърната плътно в наметка от сатен и на практика на картината има много повече плат, отколкото човек. Още повече жената е с ръкавици и покрита глава. Не е ясно защо Кнопф е избрал да скрие модела си така, дали това е вид защита или просто внушава някаква загадка.
От детството си в Брюж и Брюксел Кнопф запазва цял живот любовта към сивите и кафяви тонове и известна доза загадъчност и мрак. Тук основната гама също е кафеникава. А влиянието на нидерландците личи по това как е изрисуван плата и всички детайли по него.
Европейските колеги на Кнопф смятат, че той рисува детайлите на картините си по начин, който им придава символично значение, като акт на поклонение към Ван Ейк и другите нидерландски класици. Критиците дори го наричат „съвременния Мемлинг“. И в „Тамян“ личи това отношение към обекта на картината като към сакрална фигура, всеки елемент от която означава нещо.
Не всички символи в „Тамян“ са напълно ясни към момента, но тази картина се смята за един от най-големите шедьоври на европейския символизъм.
Comments