top of page
Writer's pictureПопаганда

КАРТИНИ БЕЗ КАРАНТИНА: "ЦВЕТЯ В СТЪКЛЕНА ВАЗА" ОТ РЕЙЧЪЛ РЮИШ

Елица Павлович

Натюрморт с цветя в стъклена ваза, 1716


Това е най-красивата картина с цветя, рисувана някога! Въпросното твърдение е мое лично мнение, но със сигурност през последните четири века има достатъчно на брой хора, които са съгласни като минимум с това, че най-красивите картини с цветя на земята са нарисувани от Рейчъл Рюйш – една жена велика колкото картините си.

Рейчъл Рюйш, както вече стана ясно по-рано в тази поредица, наследява любовта си към цветята и насекомите и точното си око от баща си – професор по ботаника. Тя има щастливата съдба да живее в семейство с добри доходи, да получи подкрепа от родителите си и частен учител по рисуване, така че да не се налага да се омъжи рано, за да оцелее. Всъщност Рейчъл се омъжва безобразно късно за онази епоха – на 29 години, при това за мъж по-млад от нея, също художник. Двамата имат общо десет деца, от които три умират при раждането, а още четири в съвсем ранна възраст. През цялото време на своите бременности и драматичен родителски опит, Рейчъл не спира да рисува и да издържа семейството си. Мъжът й, впрочем – не. Той е на издръжка на жена си, може би е чувствителна душа, а може би по друга причина, така или иначе историята не е запазила нищо от него. Затова пък Рейчъл, с тримата си оцелели синове, живее до дълбока старост, рисува последната си картина на 83-годишна възраст и в същата година е удостоена с изключителна чест, неоказвана на никого до тогава – сборник със стихове, посветени на нейното творчество.

Картините й наистина са достойни за поезия. Погледнати отблизо смачканите листа на мака и тънките жилки на карамфила са по-истински от живи. Но отвъд това в тази картина има и много други послания. Ирисът, нарисуван на върха на букета, е символ на светата троица. Неговият цвят се разтроява и от там тръгва тази символика и това показва и мястото му на върха на картината, където обичайно се рисува троицата. От там надолу символите се подреждат в десния край на композицията. Белите макове символизират разпятието и смъртта на Спасителя, а сините и бели цветчета зад тях – Възкресението, тъй като цветовете им се разтварят всяка заран с първите лъчи на зората. Отделно от това по букета има безброй буболечки, които символизират изтичащото бързо и така мимолетно човешко време. За да остане само изкуството като това - завинаги.

Comments


bottom of page