Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Животът на Ван Гог е изпълнен с много нови начала на различни места, все под знака на несигурността. И през цялото време вярва в едно – че трудностите са временни и че всичко ще се оправи. Така пристига и в Арл през 1888 година, мечтаещ за ново начало – мисли, ще му е нужна една година, за да се стабилизира психически и да продължи живота си по нов, хубав и успешен начин.
През 1890 година се ражда сина на брат му Тео, когото кръщават Винсент и Ван Гог пише „Колко се зарадвах когато новината дойде!“. Разбира се той приема да стане кръстник на бебето и веднага, след като разбира за новия живот, започва картина, която иска да бъде окачена в стаята на племенника му. Картината се казва „Цъфтящо бадемово дърво“. После съпругата на брат му ще напише за малкия Винсент: „Той винаги гледа с много голям интерес картините на чичо си Винсент.“ Както повечето деца, които познавам, впрочем.
Ван Гог рисува бадемови клонки няколко пъти и все в натюрморти. Сега обаче избира да нарисува цъфтящо дръвче на фона на синьо небе. Композицията е необичайна и за самия Ван Гог и за изкуството изобщо – не е показано дали клоните са отрязани и са във ваза извън погледа ни, или пък са гледани отдолу към небето. Аз мисля, че това е живо дърво – представям си слънчевия ден, когато е лежал под него, гледайки нагоре към цветовете и небето.
Цъфтежът на това дърво и това небе са абсолютният символ на пролетта, новото начало, чистотата, светлината и новия живот! Нищо по-съвършено не би могъл да подари!
И колко е японско само! Подобно на много други картини на Ван Гог и тази е повлияна изключително от японските художествени гравюри. Бадемовото дърво тук е показано срещу небето подобно щампите на японския художник Хирошиге. И именно от там идва тази необичайна динамична и модерна композиция – това се нарича японизъм.
Повечето импресионисти също са повлияни от Укийо-е (именно жанра на отпечатъци върху дървено клише и живопис, между XVII и XIX век) и има блестящи примери за това и при Моне, и при Дега например. Самият Ван Гог има колекция от над 400 отпечатки и се възхищава много на японските майстори, от които възприема смелите цветове, тъмните очертания и красотата на природата от тях. „На стената закрепих много японски отпечатъци, които много ме забавляват. Знаете фигурите на тези малки жени в градините или на плажа, конници, цветя, клонки от тръни ...“ (така описва студиото си в Антверпен в писмо до Тео през 1885 г.).
Ван Гог не пътува веднага до Париж, за да посети племенника си. Разбира, че не е достатъчно психически стабилен, за да напусне убежището си Сент Пол в Сен Реми дьо Прованс и се надява с времето всичко да се оправи и да може да види семейството си. Прави го през май 1890 година и носи „Цъфтящо бадемово дърво“ със себе си. За съжаление психичното му здраве се влошава и умира през същото лято.
Comments