Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Има нещо толкова симпатично и по италиански умилително в името Каналето – това е обръщение на галено и означава „малкия Канал“. Защото истинското име на Каналето е Антонио Канал, но тъй като и баща му е художник, синът остава в историята с детското си име. Каналето е известен в целия свят със своите картини, на които Венеция е изобразена с такава абсолютна точност, че днес изкуството му се използва от учените за проучвания на acqua alta и еволюцията на проблема с височината на водата в лагуната през вековете.
Джовани Антонио Канал се ражда през 1697 година в семейството на Бернардо Канал, който е театрален художник и първия учител на сина си. Двамата работят заедно по част от проектите на Канал-старши, включително декорите на две опери на Скарлати в Рим. По-голямата част от живота си Каналето прекарва във Венеция и картините му от там са най-известни и до днес. Освен това той живее за кратко в Рим и десет години в Лондон, но пейзажите му от тези градове нямат голям успех, макар че са също толкова прецизно нарисувани. Независимо от умерения успех на английските му пейзажи, най-големия почитател и купувач на Каналето е британец, Джоузеф Смит, който в последствие продава колекцията си на крал Джордж ІІІ и по тази причина в момента британската кралска колекция притежава голяма част от най-добрите картини на Каналето. В Галерията на старите майстори в Берлин в залата на Каналето е сложен и портрета на тогавашния немски посланик, също колекционер на творби на Каналето, комуто днес Берлин дължи своята малка, но ценна колекция от картини, сред тях и една магическа, рисувана на лунна светлина – „Нощен фестивал на Сан Пиетро“.
Каналето се отличава от съвременниците си с това, че картините му са светли, изпълнени с живот, напълно реални, а не просто архитектурни илюстрации. За пълна автентичност той често рисува от натура, нещо нетипично за времето. Каналето е високо ценен още приживе и например, когато през 1763 година го избират за член на академията във Венеция, той дори не представя задължителната за встъпване картина. Такава той рисува цели две години по-късно. Първоначалната му идея е да представи пред академията картината „Площад Сан Марко от югозапад“, която рисува през 1763 година и това е единствената датирана картина от късния му период.
Академиците обаче не харесват градските пейзажи с ниска перспектива и Каналето представя една изумителна картина – „Капричо с колонада в интериора на двореца“. В нея той използва двойна перспектива, така че едновременно разкрива случващото се под колонадата и на балкона на първия етаж.
В картината са събрани невероятно много архитектурни елементи и няколко сцени от живота, който никога не спира – това е много характерно за картините на художника. Според повечето изследователи на картината е нарисувано палацо Ка' д'Оро, но от толкова странна перспектива, че на практика човек няма как да види всичко това едновременно. Именно в това е майсторството на Каналето, което му осигурява място в академията.
Появяването на фотографията позволява да се установи, че Каналето е рисувал венецианските си картини с фотографска точност. Има спорове дали е използвал камера обскура, за да пресъздаде съвършено точно всичко, което вижда – с пропорциите и най-дребните детайли. Освен това за първи път в историята той рисува последователни пейзажи от едни и същи места и така те могат да бъдат подредени един след друг и да бъде направена пълна възстановка на това как е изглеждал например Канале Гранде по негово време – и от двете страни, и в двете посоки от моста Риалто.
Това, което у Каналето е уникалният му „топографски“ стил, днес се нарича Google Street View.
Двама от изследователите на творчеството на Каналето – Дарио Камуфо и Джовани Стораро – специално изследват фасадите на дворците на картините му и откриват много неизвестни досега детайли. Един от тях е точната височина на водата и промяната й през последните три века. Проучванията им, комбинирани със съвременните сателитни снимки, позволяват да се определи доколко промените са естествени и природно обусловени и доколко се дължат на човешка намеса. Нивото на водата е критичен проблем за много крайморски градове, но никъде не в толкова голяма степен, както във Венеция.
Каналето рисува последната си запазена до наши дни рисунка с туш и написва на нея – „Аз, Джовани Антонио де Канал, нарисувах тази рисунка, изобразяваща хористите в Сан Марко, на възраст 68 години, без очила.“ Две години по-късно художникът умира и е погребан с почести, като на опелото му пеят дванадесет свещеника. Наследството му е скромно – износени дрехи, лични вещи и 28 картини, които кредиторите му така и не успяват да продадат.
Comments