Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Ако се разхождате в музей, е много възможно да останете с впечатлението, че само мъже имат дарба за рисуване. Но Катарина ван Хемесен показва, че и през XVI век е имало големи жени художници. Катарина е най-младият фламандски художник от Ренесанса и е най-известна със своите малки портрети на жени. Форматът и обектите на картините й са на ръба на компромиса – по това време е забранено на жени да учат в академии и да изучават и рисуват човешкото тяло (особено мъжкото), не могат да рисуват стенописи (трябва да се качват на скеле с пола) и като цяло няма смисъл да се инвестира за тях в обучение, материали и бои, защото творческият им път е много кратък (до сватбата), а търговските им преспективи са нищожни. Ето защо, крехката Катарина специализира в дамски малки портрети, но дръзва да рисува и някои библейски сцени, което показва, че тя не отстъпва по нищо на нейните съвременници мъже.
През 1548 година нейният автопортрет е първият в Нидерландия, на който се вижда художник по време на работа. Това е показателно за това, че Катарина се гордее с работата си.
Катарина е дъщеря на художника Ян ван Хемесен, човек с много добра репутация сред богатите хора в Антверпен през XVI век, чиито портрети рисува в модерни композиции – ренесансов стил и много жанрови картини и библейски сцени. Стилът му е леко помпозен, което много се харесва на елита. Катарина расте в ателието му и учи, като копира картините на баща си върху шкартирано дърво, докато той вече не може да отрече таланта й. Вероятно той й дава да рисува фонове в картините му, което е често срещано за дъщерите на художниците.
Но Катарина иска да се отдели от баща си като отделен художник. До днес от нея са останали 13 творби, предимно портрети. Тя достига слава, защото по това време за дамите е цяло приключение да позират на млада жена, облечени в техните дантели, и брокати, с кадифените им шапки и твърди бели яки. Но Катарина ван Хемесен успява да улови нюанси в личностите на тези хора – лека извивка в ъгълче на устата, подпухнали очи, подозрителен поглед – подобни детайли оживяват субектите й. И тогава идва картината „Оплакването на Христос“, което показва, че тя дръзва да се насочи към сериозни теми. На картината се виждат фигури около мъртвото тяло на Христос на преден план и Йерусалим на заден. Изглежда, че Катарина се опитва да подражава на стила и техниките на ранната фламандска школа, а не на италианския стил на баща си, тя се опитва да се разграничи от него. Интересува се повече от емоциите и по-малко от формите – вижте Мария Магдалена и Йоан Кръстител, който изтрива сълзите си с кърпичка.
Смята се, че Катарина е била грамотна и е знаела латински – текстът с подпис върху рамката предполагат това. Освен това идеята за автопортрет пред статива вероятно й идва от илюстрирана книга на Плиний, която е в обръщение по това време – там има подобни миниатюри на жени художници от класическия свят.
През 1554 година, когато е на 26 години, Катарина се омъжва за Кристиан де Мориен, композитор и органист на служба при Мария Унгарска, сестрата на Карл V. Нейните сериозни занимания с рисуване изглежда че прекъсват, но когато се присъединяват към кралския двор в Брюксел, с подкрепата на съпруга си тя става учителка по рисуване на придворните дами. После, когато империатрицата се премества в Мадрид, семейството я следва.
Изглежда, че Катарина е имала много добра репутация, защото Мария Унгарска е отбелязала в завещанието си, че за тяхната уникална и отлична служба двамата заслужават средства, с които да продължат безпроблемно живота си.
Двойката се премества в Хертогенбош, където Кристиан работи в катедралата. Там също Катарина създава име, за което е показателна оценката на Гуичардини, който, през 1567 година, в своето описание на Нидерландия я споменава като „една от най-прославените жени, живеещи на перваза на изкуствата“.
Comments