Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Мадлен Келер е 92-годишна парижанка, която трябва да постъпи в старчески дом и осъзнава, че това е финалният й дом на земята. Преди това й се иска да обиколи за последен път Париж и да си припомни местата, белязали живота й – добри и лоши, но от позицията на почти век разстояние еднакво важни.
Шарл е таксиметров шофьор от както се помни и вече малко неща го изненадват, така че този дълъг курс за него е просто начин да изкара допълнителни пари. Разбира се нищо с такава пътничка не е по план и вместо едно по-дълго пътуване от дома на Мадлен до старческия дом, парижката им обиколка се превръща в пътешествие из миналото, настоящето и чувствата на двама души, които всъщност имат много общо помежду си.
Париж, дневен и нощен ,е равноправен участник във филма, както и чудната музика – традиционно важен елемент във френското кино. Мадлен и нейният шофьор са хора, на които животът не е спестил нито лошото, нито хубавото, но докато тя вървейки към края на пътя си остава мъдър оптимист, за Шарл е много по-трудно да погледне от светлата страна на живота.
На английски филмът е преведен като „Да возиш Мадлен“ и това е, разбира се, препратка към класическия „Да возиш мис Дейзи“. И в двата случая актьорите са изключително важни. В ролята на Мадлен Келер е една легенда – Лин Рено. Усмихната, очарователна и така красива във своята зрялост, признавам си честно, че след филма проверих на колко години е актрисата, която изглежда отлично. Оказа се, че Лин Рено е на 94 години! Това се казва вдъхновяващ пример. В ролята на Шарл е Дани Буун, един от най-известните комици на съвременна Франция, но както е известно именно комиците имат дарбата да изиграят смях през сълзи и точно това е, което често доминира като настроение във филма.
Чудесен френски филм, мъдър без да изтощава с поуки, интересен и актуален, без да е досадно банален и окриляващ със своя малко тъжен оптимизъм.
Comments