Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Кино енциклопедия на изкуството – това са костюмите във филма „Дракула“ на Франсис Форд Копола, с Гари Олдман в ролята на най-известния вампир в историята.
Създадени са от Ейко Исиока – художник-график, дизайнер и преподавател, която много малко е работила в киното. Толкова по-ценен е урокът, който тя преподава чрез сценографията и костюмите във филма, в който по един невероятно въздействащ начин е вплела цялата си ерудиция и любов към източното и западното изкуство.
Първоначално Исиока е наета за сценограф на филма. Тя обаче има много точна представа за контраста между костюмите и декорите и затова нахвърля няколко скици, с които дизайнерите да се съобразят. Когато ги вижда, Копола е толкова впечатлен, че я уговаря тя да се заеме с костюмите и това е идеален избор.
„Дракула“ е екранизиран десетки пъти преди и след това, но визуално филмът на Копола си остава абсолютен шедьовър.
Всички костюми във филма сами по себе си са закодирани послания, които подобно на японските кимона разказват всичко за човека, който ги носи. Достатъчно е само да погледнем червения халат на Дракула, който се носи след него като разлята кръв по камъните. Идеята за тази дреха Исиока взима от театъра Кабуки, от там възниква и особената прическа на вампира.
Самият образ на Дракула е абсолютно революционен. Историята му е разказвана в киното многократно преди това, но той винаги е показван като мъж със зловеща усмивка, но с вечерен костюм. Гари Олдман като Дракула е лишен от човешки облик, животът в тъмнина от цяла вечност го е променил до неузнаваемост. Върху халата му е избродиран неговият символ – вплетени в едно вълк, дракон, птица и огън – всичко това се асоциира с драконите и вампирите. По подобен начин на кимоната на самураите и благородниците в Япония се бродират гербовете им. Дори като млад Влад Дракула носи доспехи, заимствани от самураите, които много силно напомнят на анатомичната структура на човешките мускули от атласите по анатомия. Доста зловещо.
В замъка на Дракула виси неговият портрет от младостта му. Това е лицето на Гари Олдман, но сложено върху автопортрет на Дюрер.
В края на филма Дракула се явява облечен в разкошна златна дреха. Нейният дизайн е директна препратка към две картини на Густав Климт – „Целувката“ и „Портрет на Адел Блох-Бауер“. Животът и смъртта често присъстват като теми в картините на Климт. Освен това дрехата напомня за византийските мозайки и прилича на църковна дреха, което директно препраща към храма, в който Дракула се намира.
Отделно внимание заслужават дрехите на Мина (Уинона Райдър), която е реинкарнация на Елизабет. И двете носят зелени рокли с мотиви на лаврови клони. Мина е целомъдрена, дрехата й е с дълги ръкави и високо деколте.
Само един път във филма тя се явява с кърваво червена рокля и това е когато отива на обяд при Дракула. Това е неговият цвят, той предрича нейната съдба, докато в същото време по дрехата на Дракула има мотиви на лаврови клони. Сякаш двамата са разменили визуалната си идентичност.
Така и чрез костюмите Ейко Исиока показва, ме Мина и Дракула са двете половини на едно цяло.
За работата си в „Дракула“ Исиоко печели Оскар, а препратки към мотиви от костюмите във филма се забелязват в модата години след това.
Сред другите творения на Исиока са костюмите за откриването на олимпиадата в Пекин, тя работи за някои от клиповете на Бьорг. Ейко Исиока умира през 2012 година, но мястото й в историята на киното и красотата е гарантирано.
Comments