Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
The Rose Bushes in the Garden at Montgeron, 1876
Клод Моне умира знаменит. Той знае още приживе, че любимите му лилии ще бъдат изложени в специален музей, картините му струват скъпо, името му е известно в цял свят. Но това не винаги е било така, Моне познава години на бедност, съдбата на художника винаги е да зависи от меценати.
Градината на картината по-горе е нещо като етюд, подготовка за голям проект, поръчан от много богати клиенти. През 1876 Ернест и Алис Ошаде канят Моне в имението си Шато дьо Ротомбур в Монжона юг от Париж. Ернест Ошаде е текстилен магнат, той и жена му са едни от първите колекционери, които купуват картини на импресионистите и събират значителна колекция през 70-те години на ХІХ век. Поръчката им към Моне е той да нарисува няколко големи картини, изобразяващи красивата градина на имението, с които те да украсят интериора на къщата си.
„Розовите храсти в градината на Монжо“ е първата картина, която Моне рисува по тази поръчка. На нея се виждат прекрасните рози в най-различни цветове и зад тях езерото в парка на имението. Цветовете са нарисувани в отчетливи цветове, но са почти абстрактни и това е първата картина на Моне, съдържаща предчувствие за неговите лилии. Оригиналната картина е 172 на 193 сантиметра – това е огромна по размер картина за Клод Моне, по онова време той не рисува толкова големи платна, но поръчката е специална и за семейство Ошаде той прави изключение.
Вдъхновен от парка на Шато дьо Ротомбур, Клод Моне създава няколко картини, които днес са сред шедьоврите в творчеството му:
The Turkeys (Musée d'Orsay, Paris)
Pond at Montgeron (State Hermitage, St. Petersburg)
The Hunt
Съдбата им приживе обаче е тъжна. През 1877 година Ернест Ошаде банкрутира и цялата му колекция от картини е продадена на безценица. Картините на импресионистите от колекцията на Ошаде се предлагат за нищожни суми и това веднага девалвира цената им на пазара. По онова време Моне е почти 40-годишен и за него този търг е голяма трагедия – професионална, но и лична. Светъл лъч в тази история е любовта на Клод Моне с Алис Ошаде, която става негова втора жена и вярна спътница до края на живота му. Тя е до него в първите бедни години, чак до смъртта си в Живерни, сред прекрасната градина със седем градинари, сбъднатата мечта на художника.
Началото е този етюд с рози – прекрасен, както всичко с цветя, което Моне рисува, независимо дали в своята или в чуждата градина.
Comments