top of page
pavlovitch

КЛОД МОНЕ И НОСТАЛГИЯТА КАТО ВОДНИ ЛИЛИИ

Елица Павлович


Един ден някъде сред природата е прекрасен, но когато наоколо има и спокойна вода е несравним. Може би затова сред всички картини с природа в света, лилиите на Моне са най-знаменити. Този велик художник, който достига световна слава още приживе и е благословен с дълъг живот и творчество, остава за мнозина известен само с картините си с лилиите.


Сред тях тази е специална. И тази картина от поредицата с лилиите е огромна – такива са няколко, включително и в Оранжерията в Париж. Конкретно тези лилии са нарисувани през 1916 година, на платно с височина два метра и дължина над четири метра. Върху цялата тази голяма площ е нарисувана само повърхността на водата и лилиите. Във водата се отразява небето, облаците, върбите по брега, в езерото плуват водни лилии и техните листа и цветове са откроени и личат ясно сред цяла палитра от необичайни комбинации за водна картина – охра, жълто, зелено, лилаво и синьо, сред тях цикламеното, с което са нарисувани самите цветове на лилиите.


Моне рисува картините с лилиите когато е вече в седмото десетилетие на живота си. Това са тъжни години, в които той се обръща към спомените си и тихата печал, в която съществува. През 1911 година умира съпругата му Алис, след това умира големият му син Жан, а двамата му по-млади синове са мобилизирани във войната. През 1916 година Моне построява в имението си ново студио, в което да може да събере огромните си платна и се посвещава само на рисуване на своята водна градина.

Разбира се, Моне е рисувал градината в Живерни и преди, още в края на ХІХ век и има запазени десетки картини с мостчето, върбите и цветята, но в края на живота си всичко това остава извън полезрението му и той се съсредоточава само върху спокойната вода и лилиите в нея. Цветовете и светлината са своеобразна медитация, в която той намира утешение и покой. Моне казва, че иска да създаде илюзия за безкрайно пространство без хоризонти и без брегове.


На 12 ноември 1918 година, един ден след Компиенското примирие, което слага край на войната, Моне дарява картините с лилиите на Френската държава и те и до днес са в Оранжерията в Париж. Но не и тази. Това е картината, която остава в студиото му и тя е там, при него, до смъртта му.


Безкрайното спокойствие, красотата и тишината на водата и лилиите спасяват Моне в най-неспокойните години от живота му. Пред тези картини винаги има хора, седнали на скамейката и гледащи в картините като омагьосани. Сега Моне спасява тях, нас, всеки който има душа и очи за изкуството.



Comments


bottom of page