Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Художникът Клод Моне не е известен със зимни пейзажи, но те присъстват в творчеството му и са не по-малко красиви от всички гледки в Живерни и прочутите лилии. Най-голямата снежна картина от всички, които Моне рисува, се нарича „Снежна сцена в Аржантьой“ и е може би най-популярната снежна гледка, рисувана от художник-импресионист.
Клод Моне и семейството му заживяват в Аржантьой през 1871 година. Това е предградие на Париж, до което се стига за двайсетина минути с влака. За шестте години, които живее там, Клод Моне рисува над 200 картини на Аржентьой и околностите му. За това време малкото градче става популярна дестинация за туристи от Париж, които идват с влака за разходка през уикенда. Моне рисува малките къщи, гарата, моста и реката, по която плуват лодките с летовници.
Зимата на 1874-75 година е особено мразовита и големият сняг остава в историята на изкуството с 18 картини на Моне, сред които тази е най-забележителната. На нея той рисува булевард Сен Дени, в близост до дома си, като е застанал с гръб към гарата и лице към река Сена, която се пада някъде в дъното на картината. Часът е около залез, от студа и мъглата силуетите са размити и пейзажът изглежда потънал в зимно безвремие. На него е много трудно да се разбере, че това е модерно градче и повечето от къщите, които се виждат на картината, са току-що построени.
За големите картини на Моне е типичен този стремеж да се предаде едно общо настроение и усещане, за сметка на детайлното изпипване на малките елементи. Атмосферата е абсолютно зимна, бялото доминира, но е смесено със сиво и тук-таме розово. На някои места има и по-ярки цветове – като синьото на дрехите на минувачите, хармониращо с прозорците на църквата. Сред дърветата в ляво има мазки в червено, които пък са в хармония с червените следи по коловозите на пътя. Картината е нарисувана най-напред като фон, Моне рисува небето и земята, целите зимни и бледи, след това внимателно поставя акцентите с линии с цветни бои. В предната си част картината е дори физически по-плътна, там Моне наслагва боята сякаш иска да внуши и буквално на зрителя усещането за снежна пряспа.
Когато Едуар Мане решава да рисува снежен пейзаж, той търси картини със сняг, за да види как другите художници са изобразили толкова специфичен обект, бял и сякаш безизразен и безцветен. Разглеждайки снежната сцена от Аржантьой на Моне, Мане възкликва, че по-добър снежен пейзаж е невъзможно да бъде нарисуван и се отказва от идеята си.