Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Това е портретът на (предполага се) Хелена фон Снакенборг, нарисуван е от неизвестен художник около 1569 година и е част от колекцията на Тейт. Всъщност този портрет е един от най-красивите запазени от онази епоха, главно заради разкошния тоалет на Хелена, който освен богатството й, разкрива символи, закодирани и в най-дребните елементи.
Красивата Хелена, наричана още „Червенокосата“ пристига в Англия от Швеция, където е родена. Хелена е от аристократично семейство и придружава шведската принцеса. След това принцесата се връща у дома си, а Хелена остава в Англия и се омъжва за маркиза на Нортхемптън, доста по-възрастен от нея. На портрета се вижда карамфил – зад ухото й – който символизира съпружеската любов, както и дъбови листа – символ на постоянството. Тази чудна символика пази спомена за един брак, който всъщност просъществува много кратко – младата Хелена се омъжва през май, а през октомври остава вдовица.
Роклята на Хелена е произведение на най-високо майсторство, демонстрация за мястото й в двора – съпругът й е брат на кралицата. Яката на роклята й е с красива украса и много рядко се вижда на други портрети от онова време. Яката й е закопчана със специално украшение, в което е вграден голям сапфир. Освен това бижу, тя носи златни синджири с детайли от емайл. Отделно от това на специална лента виси украшение във форма на дъбово листо – още един символ. Целият тоалет на Хелена е украсен с рози – на шапката бели, на роклята червени. Това са символите на Йорк и Ланкастър, а обединени дават символа на Тюдорите. Пръстените на Хелена също са бяла и червена роза, но разделени.
Хелена фон Снакенборг е една от най-близките дами на кралицата. Тя дори успява да си осигури кралското благоволение и се омъжва втори път по любов за човек без никаква титла. Ражда осем деца и живее до 86-годишна възраст, което за 17-ти век е абсолютно чудо!
Всичко това е прекрасно и портретът с право се разглежда като образец на една красива и добре облечена дама от далечна епоха. Докато в началото на тази година една ентусиазирана от историческите костюми дизайнерка не решава да ушие същата рокля. Всички елементи са налице, дори синджирите са съвсем подобни. Ефектът, обаче, е силно разочароващ. Онова, което на старата картина седи изискано и интересно, в действителност е претрупано и кичозно.
Независимо от очевидно големите усилия по възстановката, по-добре старите портрети да си останат недокоснати от ентусиазма на съвременния свят, в който има имитация на всичко и по-евтина версия на всичко.
Или просто окото на художника през 16-ти век е било по-добро и от най-добрия разкрасяващ филтър.
留言