Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Munch, Woman with Peonies, 1926
Жена се появява в съзнанието, когато мислим за отглеждане на стайни растения или градинарство. Това не е случайно – според историка Робин Видер начинът, по който свързваме женската грижа с отглеждането на цветя, може да се проследи назад до начина, по който идеите за пола и работата се променят в средата на XIX век.
Градинарството, като занятие на средната класа, се поява във втората четвърт на XIX век. Тогава цените на декоративния градинарски пазар спадат (Англия, Щатите) и отглеждането на стайни растения става много популярно.
До този момент богатите домакинства зависят от работна ръка за тези дейности. Но с появата на средната класа все повече хора разчитат на собствените си аматьорски усилия. Това пък издига професионалните градинари като собствениици на оранжерии и разсадници, и те започват да пишат ръководства, да издават списания и да поддържат рубрики.
Видер пише в "Mother-love for plant-children", че през 1840 година повечето автори за ръководства за градинарство предполагат, че читаталите им са мъже. Но малко по-късно към градинарството обръщат поглед и женски списания като Ladies Home Journal, които превръщат селскостопанските градинарски теми в съдържание, насочено към дамската аудитория.
Наръчниците по цветарство в този период описват цветята като заместващи „мястото на децата в опечалените домове“ или в семейства, където пораснали деца вече са напуснали дома. Една от авторките в това списание обяснява на жените през 1887 година, че единствената й дъщеря вече е отгледана и че отделя цялото си свободно време да отглежда своите растения, които за нея са като деца. Друга авторка пише за жената-градинарка: „Тя ги обича, живее в тях, носи в себе си растителния живот и се чувства към тях така, сякаш самата тя е растение.“
Тази метафора е особено устойчива при стайните растения.
Те биват очовечавани и представяни като напълно зависими от техните „човешки родители“. В книгите и статиите от този период да купиш растение означава да го спасиш от студения свят на пазара и да го превърнеш в обект на любовта и грижата си.
Това отношение се основава на дългата традиция на „сантименталното скотовъдство“ – любима дейност на богаташи и аристократи, които естетизират икономически значимия физически труд и го определят като такъв за „свободното време“. Представете си например принц Чарлз днес с неговите кокошки или Робърт Дауни с неговата менажерия – това е сантиментално скотовъдство.
И книгите, и статиите от това време изобразяват умствения и физическия труд, полаган за растенията като естествено продължение на битието на жената, а не като „работа“ – точно, както се възприема отглеждането на децата. И тук е уловката – това допринася много за издигането на култа към домашния живот и труд, който е нещо различно от работата, която извършват мъжете извън къщи, срещу заплащане и без емоционална връзка.
Така, до ден днешен и въпреки доста по-преливащите полови роли, на градинарството се гледа като едновременно на приятен отдих и на труд. Точно, както и на майчинството понякога.
Comments