Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
Най-известният портрет на Козимо Стария, основателят на фамилията Медичи, е рисуван от Понтормо през 1519 година, петдесет години след смъртта на Козимо. Този портрет, който може да се види в галерия Уфици, представлява важен политически ход в критичен момент, който е много показателен за това колко нестабилни са властовите позиции и отношения в началото на XVI век.
Тогавашният извънреден управител на Флоренция Горо Гери поръчва портрета на художника Понтормо вероятно, за да засвидетелства верността си към фамилията Медичи пред папа Лъв X (Джовани де Медичи), а може би и по негово настояване. Гери по-рано изгражда кариерата си като секретар на Лоренцо, херцогът на Урбино. Лоренцо от своя страна остава в историята най-вече с портрета му от Рафаел и с това, че умира от сифилис преди да остави наследник няколко месеца преди това, с което се прекъсва пряката наследствена линия на Медичите и на практика мястото на наследник на фамилията (и властта над Флоренция) остава опасно оголено. Ето защо Гори и папа Лъв Х правят този PR ход да съживят славата на стария Козимо, докато се намери линия, по която да се продължи рода на Медичите. Отдъхват си сравнително бързо, защото през юни 1519 се появява ново бебе в рода от друг клон – синът на Катерина Сфорца Джовани делле Банде Нере (наречен още Големият дявол) и съпругата му Мария Салвиати мигновено кръщават бебето си на основателя на династията Козимо и така в историята влиза може би най-важният сред Медичите – Козимо Първи де Медичи, Великият херцог на Тоскана.
Името на новия Медичи в случая е изключително важно. То не е някакъв евтин трик, а е натоварено с огромни очаквания и конкретна заявка за абсолютна власт.
Козимо Старият е един от най-големите новатори в историята на Европа. Изключително активен във всички области, той развива земеделие, засилва търговията, завършва забележителни обществени работи, като например превръщането на Арно в плавателна река, построява църкви, параклиси и дворци, обявява се за защитник на всички жанрове в изкуството и покровителства класическата литература, заради което съгражданите му дават титлата Pater Patriae („баща на родината“). Така че пред Козимо Първи стои огромна задача, която той изпълнява после блестящо.
Портретът на Козимо Стария не е вдъхновен от портрета на Данте (много хора дори бъркат двата портрета). Портомо го изобразява в профил, защото единственият съществуащ портрет на Козимо е върху медал от XV век, където е сравнен с Цицерон. На портрета тялото му е леко завъртяно към зрителя и е удължено в тясното тъмно пространство между стола (където е изписано името му) и лавровото дърво. Козимо е облечен в тежка червена кадифена роба и шапка от същия материал с подчертан обем и „скандинавска“ обработка на гънките, осветени с блясъци и кадифени отражения. Ръцете на Козимо са скромно и изразително притиснати една към друга, а вляво се намира важна алегория: единият клон на лавровото растение (символ на династията на Медичите) е пречупен и намеква за опасността от изчезването на основната линия на семейството, но в същото време изниква нов жив клон, символизиращ обновяването на рода. На усукания свитък се чете пасаж от Енеида – Uno Avulso Non Deficit Alter – счупеният клон не отслабва другия. С този надпис е свързано и предположението, че портретът е рисуван, за да отпразнува раждането на новия херцог.
Портретът, освен че играе важна роля за имиджа на семейството в този критичен момент, е и входният билет на Понтормо в кръговете на Медичите – от там насетне кариерата му на художник е блестяща, не само с поръчки за стенописи на вили и салони, но и за портрети на най-важни личности от флорентинския елит. Портретът му на Козимо Стария е копиран няколко пъти, включително от Бронзино, който прави почти същия на лицето му, който доскоро се намираше в коридора на Вазари във Флоренция.
Comentários