Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
„Четящата Мария Магдалена“ от Рогир ван дер Вейден
„Четящата Мария Магдалена“ на Рогир ван дер Вейден е най-красивия панел от вече изгубен олтар и е определяна от критиците като картина, превъзхождаща по качество на изображението самия Ван Ейк. Това наистина е удивителна по красота, изящност и детайли картина, в която са документирани както интересни детайли от епохата, когато е нарисувана (началото на ХV-ти век), така и много символи, разкриващи коя е жената на картината и с какво се занимава.
Очевидно е – жената чете. Това, само по себе си, е едно чудо. По онова време много малко жени са грамотни, така че жената явно е от благороден произход. Тя изглежда напълно погълната от четивото си, така че явно разбира какво чете, а не имитира интерес просто за рисунката. Близкото вглеждане в книгата показва, че става въпрос за библията, а че жената символизира библейски персонаж е очевидно по съдинката до нея – това е буркана с благовония, който винаги се рисува заедно с Мария Магдалена.
На второ място библията, която Мария Магдалена чете, изглежда доста странно. Все едно, че е увита в голямо парче плат. Това е обичайна практика, която възниква през ХІІІ-ти век, особено популярна е през ХV-ти в Северна Европа, а скоро след това изчезва, тъй като печатните книги свалят цената на това изделие и то губи високата си стойност.
Но когато е нарисувана тази картина книгите са почти безценни.
Ето защо към подвързията им се пришива дълго парче плат, което се носи в ръка или се затъква на пояса на дрехата и така книгата е винаги под ръка. Така е видно, че човекът е грамотен и богат, освен това може да си чете когато поиска.
Третото очевидно и удивително нещо на картината е човекът без глава. Всъщност векове наред на картината се вижда само четящата жена на тъмен фон и едва при една реставрация през 50-те години на миналия век слоевете тъмна боя са махнати и отзад се появява този интересен фон – шкафчето зад нея, безглавия човек и прозорец с типичен нидерландски пейзаж с канал и човек, който е нарисуван толкова подробно, че дори и сянката му си личи. Тези детайли говорят за много голямо майсторство и почти маниакалност на автора – на практика олтарът се закача толкова на високо, че зрителят няма никакъв шанс да види прозореца, камо ли какво има зад него.
Ясно е защо го сравняват с Ван Ейк, чийто Гентски олтар е пълен именно с такива, наглед излишни детайли.
А главата на човека се намира в друга галерия и е на Йоан Кръстител. Открита е, в трета галерия, и останалата част от фигурата с червения плащ, който се вижда тук. От всички тези части, настоящата е най-впечатляваща.
Мария Магдалена, както знаем, е била блудница преди да повярва в Спасителя. Това е намекнато и на тази картина – от покривалото на главата й се е измъкнала една къдрица, а подплатата на роклята й е обърната и отдолу се виждат дефектите на кожата.
Разкошната рокля на Мария Магдалена е толкова дълга не случайно – ясно е, че никой не може да ходи с подобна рокля, това е ефект само за картината, за да се подчертае от колко много плат е ушита дрехата й. А много плат означава много пари – тривиално, но често чудесата се свеждат само до това.
ความคิดเห็น