Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Виждате ли трафика, спирките на метрото, покривите на небостръгачите. Цветните квадрадратчета сякаш премигват и пулсират, точно като град – жив и ритмичен. Точно като Ню Йорк!
Пийт Мондриан рисува картината „Бродуей буги вуги“ през 1943 година, три години, след като се премества от Европа, както много други европейски художници, бягащи от войната. Той се влюбва в Ню Йорк и в музиката буги вуги – пиано блус и джаз стил от началото на XX век, обичан еднакво от бели и от черни като музика за танци. Мондриан толкова харесва тази музика, че, както казва, влага по малко буги вуги и в картините си.
За разлика от другите му абстрактни произведения, "Бродуей буги вуги" е вдъхновена от конкретен пример – градската мрежа на Манхатън, „озвучена“ с любимата му музика. И това е буквално така. С малко повече фантазия картината може да се изсвири като джаз парче:
Естетичната докртина на Мондриан го ограничава до най-основните видове линии – хоризонтали, вертикали и в много ограничен диапазон на цветовете, основната триада червено жълто синьо плюс бяло, черно и сиво между тях. В „Бродуей буги вуги“ черни линии няма и за разлика от картините, които всички познаваме, тази има по-малки и повече квадрати и квадрадчета, които си комуникират и сякаш вибрират при липсата на ограничаващите черни линии и въпреки това остава идеално калибрирана.
Картината е закупена от бразилския скулптор Мартинс за 800 долара през 1943 година от галерия Валентин, където и двамата с Мондриан са изложени по това време. По-късно Мартинс я дарява на музея за модерно изкуство на Ню Йорк, където се намира и в момента.
"Бродуей буги вуги" е един от най-забележителните градски пейзажи на Ню Йорк.
Прецизен град с прави ъгли, който се вижда като квадрати и отгоре, и отдолу, и отстрани. Град с ярки светлини и стерилизиран живот, на бели и черни. Като буги вуги, музика, едновременно примирена и очертана, но в същото време непокорна, жива и развълнувана.
Comments