Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
„Портрет на мадам Х“, 1885 от Джон Сингър Сарджънт
„Портрет на мадам Х“ на Джон Сингър Сарджънт е картината, която за малко не слага завинаги край на кариерата му на художник и променя живота му. Днес тя се намира в Ню Йорк и е толкова известна, че я наричат „Джокондата“ на Метрополитън. Историята винаги променя перспективата и в крайна сметка картината, която едва не коства на Саджънт репутацията, се оказва най-големия му успех.
Моделът на тази картина се казва Вирджиния Амели Готро или поне в това са убедени посетителите на художествения салон през 1884 година, където Сарджънт излага за първи път портрета. Вирджиния, също като самия Сарджънт, е американка и пришълка в Париж, където двамата се борят за признание и място в обществото. Сарджънт е талантлив художник, а тя е талантлива в друго – омъжена е за банкер, почти два пъти по-възрастен от нея, а за многобройните й афери пише дори по вестниците. Сарджънт я преследва месеци наред, докато я убеди да му позира и е убеден, че това ще е големия му пробив в изкуството. И наистина, на откриването на салона всички се стичат пред портрета, но реакцията е единодушно негативна – критиците и зрителите са силно възмутени.
Картината е, разбира се, превъзходна.
На нея потресаващо е пресъздадено всичко, с което Вирджини буквално омагьосва мъжете. Без да е особено красива, тя намира начин да приковава погледите още с появяването си. Косата си боядисва червена, веждите и миглите й са винаги силно подчертани, устните оцветени, лицето и кожата й са толкова бели, че изглеждат прозрачни. Тя слага руж на ушите си, за да подчертае контраста с бялата си кожа и се твърди, че пие вода с разтворен малко арсен, за да запази призрачната си бледност. Скандалът обаче не е в прелъстителния вид на Вирджини, а в нейната поза и дрехите й. На оригиналната картина презрамката на дрехата й е смъкната, като и без това горната част на тоалета й е толкова ниско изрязана, все едно всеки момент ще се смъкне надолу. Единственото й украшение е брачната й халка и за омъжена жена да позира по този начин е абсолютно скандално.
Когато накрая се разделя с тази картина, презрамката вече е нарисувана на мястото си и художникът специално моли името на модела никога да не бъде споменавано. В историята това остава като портрета на мадам Х.
Има обаче и друга теория и на нея е посветена цяла книга.
Според тази хипотеза на картината всъщност е нарисуван млад мъж, с когото Сарджънт има романтична връзка. Младежът се казва Албер де Белерош и двамата със Сарджънт се запознават две години по-рано. Художникът го рисува често и всички казват, че приликата на изящния Албер и мадам Готро е поразителна. На практика има няколко скици, на които не може да се определи дали е нарисувана Вирджини или Албер. В допълнение някои критици намират, че портретът е на практика нереален, че фигурата на жената е деформирана, а лицето й е андрогенно. В крайна сметка Белерош решава да избере пътя на брака и става почтен буржоа, а Сарджънт остава несемеен и грижливо крие личния си живот, както е характерно за всички гей мъже от онази епоха. Остава само портретът и независимо дали на него е изобразена мадам или мосю, художникът е вложил целия си талант.
Comments