Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
Когато излизам, за да правя „крачки“, маршрутът ми минава през центъра на квартала ни, завива покрай фурната и цветарницата, минава през задния двор на църквата и детската градина, излиза извън квартала и продължава напред към лозя и ниви по пътче, което теоретично е двупосочно, но реално не е. Обикновено спирам, за да снимам дежурните снимки на изгреви и да си кажа, че не съм родена за живот в град, и продължавам напред по целите ми на еди-колко си хиляди крачки, които си имат имена – табелата, дървото, ъгъла, порутената къща и т.н. Една от тези мои спирки е музеят. Саморъчна табела насред пустата гледка посочва пътче, по което се отива до това място сред лозята, което може да се посети само със записване. Нарича се „Музей на занаятите и професиите“.
На мен винаги ми е било много интересно какво кара хората да събират предмети и предмети на изкуството. Баща ми събираше пощенски марки, наследени от дядо ми, които в моята фамилия се предават само по мъжка линия. Като деца събирахме всевъзможни неща – от кутии за цигари (от които правехме „роботи“) през прословутите салфетки до станиолчета от шоколади – ако някой помни тези времена, като салфетките „паяжинка“ се отделяха в специална кутийка като най-ценни, а станиолче от бонбон Mozart имаше статус на връха в такава колекция. Изглежда, че в България станиолите са били популярни и преди моето поколение, защотото мама имаше една книжка, между страниците на която като дете също беше събирала лъскави станиолчета най-вече от бонбони от СССР. И изглежда, че желанието да показваш колекциите си е естествено, защото редовно организирахме „изложби“, на които всички да могат да ах-нат пред кутия син Rothmans. Както и да изглежда това от 2021 година, за мен това са много ценни свидетелства на времето и живота. Домашни, малки, отчаяни, бедни и въпреки всичко търсещи красивото и изящното в картинка и дизайн.
И така нашият съсед Джовани, който цял живот обработва земята и сякаш се предполага, че завършва делниците си в кръчмата да играе карти (няма по-глупав стереотип!) от много години събира предмети, които свидетелстват за различни занаяти и професии. Когато колекцията му наброява много хиляди „парчета“, както ги нарича, отделя едната си селскостопанска постройка за да изпълни мечтата на всеки колекционер да отвори музей! Рафтове и рафтове предмети, картотекирани и разделени по професии и занаяти – от телеграфни апарати и стари фотографски камери през най-различни селскостопански оръдия на труда (забележителна колекция от десетки видове лопати и мотики!) стотици предмети, които изобщо не знаеш за какво служат и трябва Джовани да дойде да ти ги обясни, включително ъгълче, в което е отделил всички инструменти, необходими за човек, който прави ръкавици – ръкавичар? Разказал е и най-ужасната професия, тази на чупещия камъни по пътя. Разказал е професията на полицая, с колекцията оръжия и атрибути, разказал е професията на шивачката с шевни машини Реджина Маргарита и всевъзможни други професии и история. Толкова много изчезнал свят има в колекцията на този човек, че си мисля, че ако кацнат извънземни и искат да разберат какви са били тези същества, които са живели тук, могат да влязат в този склад и лека полека ще разшифроват какъв е бил животът.
Аз мисля, че хората събират и колекционират, за да създават тези капсули на времето, в което да приберат живота. Да обезсмъртят времето, труда, постижението, красотата – в това няма богат и беден, няма имащ право да го прави и нямащ право да го прави. Дали с предмет или като нас с Елица чрез думи, ни е в кръвта да пазим и да предаваме напред. Ти какво колекционираш?
Comments