Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Международният ден на детето в България си има дата – първи юни, но освен това си има и година, в която е отбелязан за първи път – 1927 и име на жената, направила този празник възможен – Констанца Ляпчева. Празникът се отбелязва и сега, масово и шумно, но името на Констанца Ляпчева е неизвестно и вече почти никой не помни как тя, бездетната, успява с ум, упоритост и чар да промени съдбата на българските деца.
Констанца Ляпчева, родена през 1887 година в семейството на д-р Петрович, получава образование в Швейцария и е съпруга на Андрей Ляпчев, като двамата сключват брак когато той е в петото десетилетие на живота си, два пъти по-възрастен от Констанца. Семейство Ляпчеви нямат деца, връзката им е изградена върху взаимно зачитане и уважение. Констанца е с по-добър произход и образование от съпруга си, освен това е и по-богата от него, двамата се подкрепят, но имат напълно различни занимания, като Ляпчев никога не пречи на жена си да пътува, да работи и да се занимава с обществени дела.
Констанца Ляпчева е очарователна и интелигентна жена, с контакти по целия свят, тя е един истински политик на фронта на благотворителността. От 1927 година до смъртта си през 1942 година Констанца Ляпчева е в ръководството на Съюза за закрила на децата на България. Освен това тя участва и в заседания на Обществото на народите, а също и в балканските форуми за закрила на децата. Идеите й за детското възпитание и развитие са изпреварили времето си и звучат напълно съвременно. Констанца Ляпчева първа повдига въпроса за правото на държавата да наказва родителите, които злоупотребяват със силата и здравето на децата си. Във време, когато децата са работна сила, тя организира построяването на специален дом и почивна станция за юношите работници. Благодарение на неуморните сили на госпожа Ляпчева, известна с невероятните си дипломатически умения, майчинството получава законодателна закрила, а отглеждането на децата влиза в полезрението на държавата и законодателството. Тя събира неуморно средства у нас и в Европа за сиропиталища, домове, дневни центрове, детски ясли и почивни станции. Към 1944 година съюзът, на който Констанца Ляпчева посвещава живота си, има 150 000 члена и над 3 000 организации в цялата страна. Това е до голяма степен нейна лична заслуга. Дори народната власт не може да й отнеме това – домът за деца, лишени от родителски грижи в Горна Баня все още носи нейното име. Заслугите й за България са толкова големи, че тя е наградена от цар Борис ІІІ с Орден за човеколюбие – първа степен и е единствената българка, удостоена с тази чест, след Екатерина Каравелова.
Списъкът със заслуги на Констанца Ляпчева е голям и започва от дейността й като милосърдна сестра като съвсем млада, усилията й да организира нормално детство за децата на бежанците след войните и най-вече стремежът й да осигури на всяка майка и дете право на достоен живот.
Констанца Ляпчева е единствен наследник на съпруга си, който умира през 1933 година. Тя го надживява и разпределя имуществото им – неговото остава на БАН, а нейното – на Съюза за закрила на децата, който разбира се е одържавен и разформирован след 1944 година. Днес на паметната плоча пред дома им името на Констанца Ляпчева не е споменато и тази голяма благодетелка на българските деца остава невидима дори там, където е минал животът й в мисъл и грижа за българчетата. Една невидима жена живее на улица "Кракра" и тя заслужава историята й да бъде разказана.
Comments