Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимки: https://nationaltheatre.bg
Животоспасяващо представление – така красиво, нежно, мечтателно, извън всяко време и място.
Книгата „Коприна“ на Алесандро Барико е прекрасна и както всяка хубава книга изглежда невъзможна за екранизиране или поставяне на сцена – което е дори по-трудно, защото поне на пръв поглед сцената има по-малко изразни средства от киното, а в тази книга има много, много истории.
За Диана Добрева и нейните съмишленици няма невъзможни неща – вече съм убедена в това. Тя, с драматизацията на Александър Секулов, заедно със сценографията на Мира Каланова, костюмите на Марина Райчинова и музиката на Петя Диманова, са успели да дестилират от романа точно онова, което да въздейства максимално с цяла палитра изразни средства отвъд думите. Като думите, то се знае, са прекрасни.
„Коприна“ е историята на френският търговец и производител на коприна Ерве, който стига до далечната – митично далечна Япония – в търсене на буби за своята фабрика.
Преди два века пътуването до Япония е приключение, каквото в наши дни не ни е дадено да преживеем – това е пълна смяна на парадигмата, житейски, но и мистичен опит извън всичко, което Ерве може да си представи. Нищо чудно, че една японка го пленява завинаги и става за него въплъщение на естетическите и еротичните му фантазии. Двете се преливат едно в друго, както в „Цветята на злото“ на Бодлер – красиви и отровни в своя развратен танц.
Историята е разказана през всички символи на екзотичното, еротичното и вечното, които могат да се покажат на сцена. Всички елементи на театъра на Диана Добрева – който може би трябва да изписвам с главна буква – са налице – премерените действия на героите, подобни на танц; разказвачките, като древногръцки хор; кинематографичните декори; еротика без вулгарност; поразителна красота.
Историята е прекрасна, нежна и любовна. Около мен хората плачеха и без свян бършеха сълзите си с длан, защото това не са сълзи от мъка, а от красота, от осъзнаване на тази сърцераздирателна красота на битието, която така рядко ни е дадено да видим, да усетим, да чуем, а после да се изправим на крака и да я аплодираме.
Както всяко голямо изкуство, така и „Коприна“ знае точно кога да стигне до зрителите. Няма по-подходящ момент от сегашния за тази приказка извън времето, която разказва за изчезващата диря на битието, след което вървим, останали с онова, което никой не може да ни отнеме – любовта към неизказано красивото. Прекрасно представление!
Comments