Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
Предприемач, купонджия и художник Ким Чанг-Ил е един от най-големите колекционери на изкуство в Азия, който с години се класира сред най-добрите колекционери на изкуство на Artnews. Ким Чанг Ил е милиардер, започнал от нулата през 70-те години на ХХ век. След университета, който завършва в Сеул, той се заема с това да префасонира прашния магазин за евтини стоки на майка си, който се намира на забутана автогара и да му придаде по-модерен вид. Очевидно тактиката проработва, защото след няколко години има пари да купи цялата автогара, което пък води до империя от универсални магазини, ресторанти, кина и галерии.
Естествено, първата работа на Ким, когато се вижда с пари, е да ги харчи бясно по барове и купони. Но, когато е на 26 години, през 1977 получава културно прозрение, докато се разхожда из художествения квартал Инсадонг в центъра на Сеул близо до старата му гимназия и купува първата картина в живота си – традиционен корейски пейзаж.
„Изкуството ме накара да се чувствам в безопасност. Сякаш ме спаси от безрасъдството ми“, казва Ким Чанг Ил и добавя, че се е заразил с „вируса на мечтите“, който го е тласнал към сферата на изкуството и започва да колекционира страстно. Колекционерството го провокира допълнително и за лични опити и през 1999 година излага свои работи, които отразяват пристрастяването му към рисуване на кръгове върху платно (после преминава и през „доматена“ фаза). До момента самият Ким има пет изложби и дори е продал някои от творбите си.
С годините Ким събира колекция от над 3700 произведения на съвременното изкуство – Анди Уорхол, Деймиън Хърст, Герхард Рихтер, Синди Шерман, Нам Джун Пайк. Освен това е известен с това, че не взима решение за покупка за повече от 10 минути, защото после се обърква. Той е „всеяден“ в смисъл, че му е интересно всичко, но има особено влечение към германски художници. През 90-те пътува за купони по четири пет пъти годишно в Германия и купува изкуство, така че, когато отваря галерията си Arario в Пекин внезапно се оказва, че е изкупил „целия Лайциг“ и представя почти всички известни лайпцигски художници като Нео Раух и Мартин Едер. Днес тази галерия има три клона в Сеул, Шанхай и Чхонан. В началото на новия век отваря и галерия в Ню Йорк, но признава, че това е довело до известна загуба на идентичност, така че временно отлага експанзията си там, а и така или иначе междувременно „енергията“ за съвременно изкуство се премества в Шанхай.
След това идва ред на музеите. Южна Корея оглавява списъка на най-много частни музеи в света и музеят Arario в Чеджу е начело на корейската класация – Ким отваря музея през 2002 година като построява нова сграда за да го отдели от търговския център, в който преди това се помещава. За първата изложба отделя всичко, което притежава на Кийт Харинг – напълно достатъчно, за голяма самостоятелна изложба на художника.
През 2014 година открива и музея за модерно изкуство Arario in Space в Сеул, с изложбата „Really?”, посветена на предизвикателствата на това да превърнеш стара офис града в модерен музей. Постоянната колекция на този музей се състои от над 200 произведения на Кийт Харинг, Барбара Крюгер, Синди Шърман и Коеи Нава.
Една от идеите на Ким е музеите му да се намират в близост до универсални магазини, кина, ресторанти. Това изглежда, че е тенденция в Азия – когато Тони Саламе отваря галерията си в Бейрут също избира мол. Което не означава, че "лудо богатите азиатци" не предоставят едни от най-качествените възможности за запознаване със съвременното изкуство – хора като Ким Чанг-Ил се грижат активно за това.
Comments