Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Двама талантливи художници са родени в Ливорно – Амедео Модиляни и Виторио Коркос. За Модиляни знаят всички, големият майстор на модернизма. За Коркос не знае почти никой. Но не е така в средата на XIX век, когато живеят и творят. Модиляни е непопулярен, продава едва няколко картини и умира на 35. Коркос обратно – има голяма слава, успех, пари и дълъг живот. Times го наричат Peintre des jolies femmes, художник на красиви жени, и един от най-търсените художници на Belle Epoque.
Коркос няма тежка дума в живописта, нито създава уникален стил и вероятно това е причината да е непознат. Той не се вписва в онези трагични образи на неразбраните гении, които водят кратък живот, изпепелен от страсти и духовна борба. Но това не значи, че Коркос не е прекрасен художник и в последните години е преоткриван постоянно, а картините му се продават на високи цени. Аз съм виждала на живо две негови картини миналата година и се запомнят, наистина – тези нежни женски кожи, омайващи деколтета, пухкави коси, прозрачни шифонови пелерини, птичи пера, слънчеви чадърчета, дърво, тапети. Изобщо, не е нужно да си специалист, за да видиш, че Коркос е голям майстор на текстурите. В картините му често присътват и котки или кученца, защото какво е една дама без такива...
На 16 години Коркос е приет директно във втората година на обучение в Академията по изящини изкуства във Флоренция. Когато е на 21 години, крал Умберто I купува негова картина. С парите Коркос финансира преместването си в Париж, където попада под влиянието на двама други италианци – Джовани Болдини (двамата имат много сходен стил) и Джузепе де Нитис. Нитис го запознава с Моне, Дега и Густав Кайбот.
Специализира в женски портрети и градски сцени. Коркос знае как да угоди на зрителя, да придаде чувственост и дори сексуалност, но винаги в границите на благоприличието. Излага няколко пъти картини в парижкия Салон и подписва 15-годишен договор с известния арт търговец Адолф Гупил.
Коркос не остава дълго в Париж, след 6 години се връща във Флоренция, но продължава да доставя картини на френския си агент, докато рисува известни италиански личности. Това се случва и благодарение на жената, за която се жени – Емма Чабати е вдовица известна във висшето флорентинско общество и го въвежда сред културните и аристократични кръгове. По-нататък той става изключително уважаван портретист, сред клиентите му са кайзер Вилхелм II от Германия, съпругата му Аугуста, кралицата на португалия Амелия, Маргарита Савойска, Бенито Мусолини, оперната звезда Лина Кавалиери и много други.
Портретите на Коркос обаче остават сравнително конвенционални, а за най-добрата му творба се смята този портрет на една жена, която вероятно е била негова любовница – Елена. В картината Alla Fontana (Le due colombe) или „Двата гълъба“ я показва седнала на фонтана с лъвовете пред палата Пити във Флоренция. Елена гледа уверено право напред зрителя, необезпокоявана от гълъб, който прелита покрай нея. Забележете синия тънък колан и шал и роклята, която е семпла, чисто бяла. Детайлите са изобразени почти с фотографска точност, а бялото е вирутозно нарисувано в различни хармонични тонове. Вижте и мрамора!
В това отношение майсторството му може да се сравнява с това на Джон Сингър Сърджънт (смята се, че двамата са се виждали в Париж). Елена държи чадър в скута си и носи шапка, украсена с пера на гълъб. Гълъбът е символ на чистотата, но между двамата вероятно не е имало само платонична любов.
Коркос рисува Елена и в по-предизвикателна поза – с кръстосани крака, което се смята за особено неприлично по това време. Картината се казва „Сънища“ и е рисувана преди „Двата гълъба“ – вероятно най-известната му картина. Коркос дръзва да я покаже на фестивала на изкуствата във Флоренция и предизвиква малка буря от възмущение.
И така, в началото на века, когато светът се разкъсва от икономически, културни, технологични, религиозни и политически раздори, в това време на войни, опити за революции, смяна на династии и епидемии Коркос създава тези красиви образи. Жени с хубави дрехи, светли лица и абсолютно прекрасни усмивки. Вероятно много от тях са носели вече следите на тревожното време, но Коркос не е позволил това да се види – художникът на красивите жени ги е оставил като малки поезии. Ине е чудно, че в нестабилните времена, в което живеем сега, все повече хора се запознават с творчеството на синьор Коркос и плащат десетки и стотици хиляди долари за картините му.
Comments