Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
На 20 април 1521 година венециански търговец на име Франческо Азардо е в Гент и пише писмо до негов приятел във Венеция, в което, сред всичко друго, споменава и обяд с други търговци, на който присъства бившият френски посланик във Венеция монсеньор Ла Мот. Монсеньор Ла Мот, вероятно добре почерпен, развързва езика и препоръчва компанията на три венециански куртизанки – Корнелия Грифо, Бианка Сарандон и Джулия Ломбардо. Това е изключителен случай, защото голямата част от „честните куртизанки“ (най-реномираните куртизанки на Венеция) в краткия списък от 215 в каталога на дамите с необичайни таланти, остават само като имена (и цени). Холандците са зашеметени от разказите за бляскави салони на Венеция и тези образовани, музикални и поетични жени, които свирят на различни инструменти, танцуват, рецитират свои стихове и се предават само в битката в кревата. Монсеньор Ла Мот ги определя като „дами“ и тези дами, благодарение на свързване на някои исторически точки, остават в историята със случки, които хвърлят поглед и към реда и обществените отношения във Венеция в началото на XVI век.
Корнелия Грифо – колко богата може да е една куртизанка? Корнелия Грифо е много красива и богата жена, основно метреса на двама венециански богаташи, за съжаление женени, които обаче поради парите си могат да се възползват често от услугите й. Когато кариерата на Корнелия свършва, или по-точно в първия момент, в който може да направи дългосрочна инвестиция, се омъжва за Андреа Мишел – венециански благородник. След сватбата той внася в банката 1000 дуката зестра, която носи жена му. По това време най-известните лекари например, печелят 8 дуката месечно, което означава, че Корнелия, за сравнително кратко време, не повече от 10 години, без никакви съмнения е прави състояние, с което никой реномиран лекар или друг с печеливша дейност не би могъл да се сравнява.
Джулия Ломбардо – защитената куртизанка. Богата и известна като „пищната курва" Джулия Ломбардо е също част от честните куртизанки, известна най-вече с уменията си в леглото. Тя носи катеричи кожи и елегантни кадифени палта със златни копчета, за да се различава отдалеч. Любопитен епизод с нея разкрива важен факт за общественото положение на честните куртизанки. На 9 май 1522 година Джулия Ломбардо е нападната от бандити на улицата, които я заплашват с оръжие. Тя подава оплакване в Съвета на Десетимата (полицията) и те обявяват огромна награда за този, който успее да залови или даде информация за нападателите. За този епизод пише Марин Санудо Младия в 33-ти том от дневниците си, а на него може да се вярва, защото прекарва целия си живот да документира всякви хора, случки и изобщо каквото и да е релавантно за историята на Венеция събитие. Куртизанките не са били незащитени.
Бианка Сарандон – раздедено провосъдие.
Тя също е обект на нападение и Марин Санудо и това е описал в дневниците си. Случката с Бианка Сарандон е преследване и голям екшън по канала Джудека и завършва с обърнати лодки и събиране на тълпи. Бианка се връща от църква, вероятно облечена богато и с много бижута, когато попада на устроена засада от страна на сина на прокурора на Сан Марко Франческо Джустиниан. Той я атакува, удря и бие по цялото тяло, и в крайна сметка успява да изтръгне огърлицата й, както и златна верига. Но този пират на каналите не свършва добре – независимо от положението на баща му, е арестуван и хвърлен в затвора с ефективна присъда за 1 месец и глоба от 500 лири. Като се има предвид времето (1523) не може да се каже, че (поне в този случай) не е раздадено правосъдие.
Comments