Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Тази година се навършват 80 години от екранизацията на „Вълшебникът от Оз“ с Джуди Гарланд. Погледнат от днешна гледна точка, филмът е наивен, старомоден и умилителен в опитите си да изобрази на екрана неща, за които отдавна са открити технически решения. По времето, когато е сниман „Вълшебникът от Оз“, всичко е абсолютно реално – декори, костюми, ефекти – и въпреки напредъка на киното и до днес си остават култови червените обувки на Дороти и сигурно най-известната песен на Джуди Гарланд.
Костюмите във филма са свързани с едни от най-интересните легенди в историята на киното и са пример за това, че понякога приказката зад екрана е почти толкова увлекателна, колкото и на него.
Художник по костюмите на „Вълшебникът от Оз“ е Адриан – легендарно име в киното още приживе. Към момента на започване на снимките той е главният художник по костюмите на Метро Голдуин Майер и се занимава с костюмите и личния стил на най-големите звезди на студиото като Джин Харлоу, Грета Гарбо и пр. Истински шок е за екипа, когато всемогъщият Адриан сам настоява да направи костюмите за филма, като по-късно казва, че да създаде костюмите за „Вълшебникът от Оз“ е най-голямото професионално удоволствие в кариерата му.
Адриан и Джанет Макдоналд Първото нещо, което Адриан прави, е да помоли семейството си да му изпрати от Кънектикът кутията със старите му детски учебници. Оказва се, че Адриан е влюбен в книгата на Лиман Франк Баум от дете и в училище рисува в полето на учебниците си героите от книгата. Тези детски илюстрации са в основата на костюмите във филма.
Рисунки на Адриан Гилбърт Филмът започва в черно-бяло и след това изведнъж става цветен. Този преход се случва когато Дороти попада в страната на Дъвчащите и Адриан нарушава описанието в книгата като създава за джуджетата най-различни цветни облекла и обувки. За частта с Дъвчащите във филма са привлечени над 100 артисти джуджета и деца и за всички тях Адриан създава фантастични костюми от филц. Дороти мисли, че това са кукли и техните дрехи и грим подчертават максимално тази прилика.
Дрехите на джуджетата предизвикват големи скандали на снимачната площадка. По онова време технологията Technicolor е доста несъвършена и цветовете се променят много силно. Всеки костюм и всеки цвят трябва да се изпробват поотделно и променят съответно. Светло синьото седи много грозно, синьото е непоносимо ярко, жълтото изглежда зелено или оранжево, а бялото изобщо не излиза на екран, така че Дороти всъщност е със сива блуза. Изобщо костюмът на Дороти е много сложен за художника. В продължение на два месеца са изпробвани дузини костюми за Джуди – розови, сини, на точки, на карета, накрая се стига до добре познатия ни вариант, съвсем семпъл, както е описан и в книгата. Все пак Адриан прави една хитрост – той вдига талията по-нагоре и стяга гърдите на Джуди с корсет. По време на снимките тя е вече на 17 години.
В книгата Дороти носи сребърни обувки, но във филма те са… Да, всеки знае какви са, това са едни от най-известните обувки в историята на киното. Жълтият път и сините чорапи са създадени специално, за да контрастират с червените обувки, самите те ушити ръчно, обшити с 5 000 пайети и облепени отдолу с мека материя, за да са абсолютно безшумни.
Вълшебниците от книгата са обединени в сборен образ и единствената добра вълшебница е всичко едновременно – рижа, хубава, звездна и със снежинки по роклята. Дрехите и короната на вълшебницата отново са преправени с цел да се виждат добре на екран и да не правят много бликове, като актрисата Били Берк, която изпълнява ролята казва иронично, че в крайна сметка прилича на героиня от немска опера.
Злата вещица трябва да е и грозна, така че разбира се не е лесно в бляскавия Холивуд да се намери актриса, съгласна да бъде състарена, загрозена и позеленена на екран. След известни смени и разправии Маргарет Хамилтън се съгласява. Черният цвят на дрехите й също е прекалено сложен за снимане и затова в повечето сцени тя е заснета на сив фон.
Плашилото, Тенекиения човек и Лъва са най-злополучните образи, тъй като по време на снимките на филма няма никаква възможност да се добавя анимация и всичко трябва да се прави директно на снимачната площадка. Плашилото е буквално въргаляно в азбест, защото костюмът му е много лесно запалим. Тенекиеният човек е гримиран с алуминиева пудра, която е отровна и първият изпълнител на ролята се натравя и влиза в болница, така че се налага да бъде сменен. Разбира се студиото крие всичко от пресата, поради което до журналистите стигат най-невероятни слухове от рода на това, че актьорът е залят с киселина, с която да направят ръжда на костюма. Всъщност Тенекиения човек е облечен с костюм от кожа. Костюмът на лъва е направен от кожа на истински лъв. Всъщност са ушити няколко такива костюма, като всеки от тях тежи по около 30 килограма и тъй като снимачната площадка се осветява от 150 лампи и горещината е непоносима, костюмите са непрекъснато мокри от пот и миришат ужасно.
Най-хубавата легенда за филма е свързана със самия писател. Когато идва време да се снимат сцените с магьосника, чиято роля изпълнява Франк Морган, купуват от магазин за втора употреба няколко смокинга, за да покажат остатъците от могъществото на героя. В джоба на сакото, което Франк облича за снимките, има бележка, на която пише „Л.Франк Баум“. Оказва се, че този смокинг е ушит от личния шивач на писателя и вдовицата му потвърждава, че той е имал такова сако. Точно магията, която е нужна за филм като този.
В крайна сметка се оказва, че това е измислица и нищо такова не се е случило. Но все пак са минали 80 години, можем спокойно да се престорим, че и тази красива история е истина.
Comments