Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Портретът на Соня днес се смята за икона на немското изкуство от преди един век. Дори за непрофесионалистите от пръв поглед се вижда, че това е еманципирана, модерна жена. Годината е 1928 и Соня седи в едно берлинско кафе. Коя е тя в действителност?
Художникът Кристиян Шад рисува Соня като символ на самоуверената, еманципирана жена във Ваймарската република. Тя седи с изправен гръб между две маси, облечена е в дреха, която видимо препраща към „малката черна рокля“ на Коко Шанел, а прозрачните елементи в горната част, както и камелията на рамото (любимото цвете на Коко) придават на образа й леко еротичен вид. Всички фриволни помисли обаче са моментално пресечени от нейния сериозен вид и строга поза.
Истинското име на младата сериозна жена е Албертине Гимпел. Родена е през 1896 година и към момента когато позира за портрета работи в Берлин за петролната компания Олекс Петролеум. Нейният по-нататъшен живот е документиран от Сузана Шрафстетер като част от хрониките на холокоста и от оцелелите членове на семейството й. През 1933 година Албертине, която е еврейка, е освободена от работа без предизвестие. Тя се премества от Берлин в Мюнхен, където се запознава и сприятелява с американския художник Франц Херда. Фактът, че Херда има американски паспорт, както и неговото смело поведение и дързост пред нацистите помагат тя да се спаси от моментална депортация в Аушвиц. Известно е, че с безстрашието си Херда спасява и други евреи от преследване. За тези си заслуги през 2015 година той е обявен от мемориала „Яд Вашем“ в Йерусалим за „Праведник на света“.
Албертине оцелява и през 1948 година тя и Франц Херда сключват брак. Двамата живеят в Ню Йорк до 1962 година, след което се връщат в Германия, където той умира през 1965 година, а тя през 1973 година.
Нищо от това не личи на картината – на нея има само една млада жена, която изглежда сякаш държи бъдещето здраво в ръцете си. Историята доказва, че предвидимото бъдеще е илюзия – тогава за нея, сега и за нас.
Comments