Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Кои са най-важните хора в една модна империя? Обикновено първо ни идват наум дизайнерите, майсторите в ателиетата, не са за подценяване и хората в маркетинга и финансите, но в Hermes има една най-важна жена и тя е дизайнерката на витрините.
Лейла Меншари е неразделна част от бляскавата история на Hermes през последните десетилетия и в много отношения е абсолютно незаменима. Не случайно работи до 87-годишна възраст и дори след това консултира Hermes за различни проекти.
Наричат я „кралицата на вълшебствата“ и в това има голяма доза истина. Работейки за една от най-големите модни империи в света, тя е на практика неограничена в средствата и възможностите, с които разполага. Ръководството на Hermes й има толкова голямо доверие, че й разрешават да работи без да знаят какъв ще е крайният резултат – както тя самата казва „Човек не може да обясни сънищата“.
За своите 35 години работа в Hermes тя създава 136 инсталации за витрините на парижкия им бутик на 24 Rue du Faubourg Saint-Honoré и всяка от тях е уникална и остава в историята на изкуството.
Лейла Меншари е от Тунис, но живее в съвсем нетипично за Африка семейство – баща й е богат адвокат, а майка й е потомствена аристократка, която чете лекции по история на изкуството и еманципацията и е приятелка на Кристиян Диор. Сред приятелите на родителите й са още живеещите в Тунис филантропи семейство Хенсън, а покрай тях и Жан Кокто, Ман Рей и Серж Лифар. Лейла завършва училището по изящни изкуства в Тунис и заминава да учи в Париж. Там първият й покровител е Азедин Алая, който благодарение на майка й работи при Кристиян Диор. Лейла започва работа като модел при Ги Ларош, но мечтата й е да прави декори и да работи в театъра. През 1961 година животът я среща с Ан Бумел, почти легендарно име в модата, главен декоратор в Hermes.
Ан дава на Лейла пет минути, за да я убеди да я наеме и когато вижда набързо нарисуваната градина от кожени цветя казва „Наемам те, за да рисуваш за мен мечтите си“.
През 1978 година арт-директорът на Hermes Жан-Луи Дюма назначава Лейла за главен стилист и декоратор на витрините. Към този момент Лейла е на 52 години, но не се страхува от новото начало и шанса да сбъдне мечтите си и както се оказва, има предостатъчно време за това. Всяка витрина на Лейла, всеки сезон, е един отделен свят, който разказва някаква история. Основното й вдъхновение са сюрреалистите, особено Салвадор Дали. Лейла не го крие, но казва, че винаги използва истински, реални предмети: „Понякога моите творби са сюрреалистични, аз обожавам това, но винаги използвам истински предмети. Такива, които хората могат да разберат. Необходимо е всичко да изглежда едновременно неочаквано, необичайно и удивително по начин, в който минувачите да могат да се припознаят.“
Всяка витрина на Лейла е отделна история. Един път например тя прави инсталация от пясък и риф от бял мрамор, чифт бански и слънчеви очила. Когато Жан Луи Дюма я вижда, той казва: „Лейла, тук няма нищо“ и в този момент една жена спира до него и започва да души наоколо, защото Лейла е изляла цяло шише от парфюма Eau d’Orange Verte право на улицата. Дюма се обръща към нея и казва: „Дишайте, мадам, дишайте“. Скоро пред магазина има тълпа.
През своите години работа в Hermes, Лайла се занимава и с много други неща, като например прочутите копринени шалове или фабриката за кристал, където се произвеждат шишетата за парфюмите. През 2003 година великият Жан Клод Елена – „нос“ и главен парфюмерист на Hermes - представя парфюма Un Jardin en Méditerranée, който е създаден на базата на цветята в градината на Лайла. Когато й дава първия образец, тя веднага казва „Това е моята градина“. От този момент нататък всеки парфюм, създаден от Жан Клод Елена, първо се изпраща на Лейла.
Досега. Тази година, през април, Лейла умира на 93 годишна възраст. Сбогувайки се с нея, приятелите й от Hermes казват: „Тя ни научи да виждаме света в цветове“. Няма по-красива епитафия.
