Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
В един определен момент двете героини на Сали Руни в последната й книга „Красив свят къде си ти“ обсъждат разликата в чувствата към приятел или любим в живота и към литературен герой. Ние знаем, че героят в книгите никога няма да отговори на чувствата ни, но въпреки това изпитваме силни емоции – докато четем ние се вълнуваме и винаги се надяваме на хепи енд.
Този роман на Сали Руни отговаря на това описание – героите му са симпатични, предизвикват чувства, а накрая има нещо като хепи енд, доколкото това е възможно в нашия свят, в който всичко се променя така бързо.
Сали Руни е отлична писателка – тя е абсолютно честна с читателите си дори там, където не съм съвсем на една вълна с нея. В новата й книга героите са по-възрастни от предишните, на около 30 години и това е естествената динамика на израстването и на авторката. Макар да не съм от това поколение, огромната част от проблемите им са ми абсолютно ясни и особено близка ми е формата на имейли, с които двете героини Алис и Айлийн основно общуват – това е и моята предпочитана форма на общуване. В тази старомодност на героините на Руни е най-големият им чар.
В романа всъщност има четирима герои – Алис е влюбена във Феликс, с когото се запознава в тиндър, а Айлийн е влюбена в Саймън, когото познава от дете и развитието на техните отношения в много голяма степен преповтаря тази на Мариан и Конъл от „Нормални хора“. Както обикновено има много размисли за живота, повечето са достатъчно остроумни и, поне според мен, валидни. Има интересни подходи към любовта и специално в този роман – доста секс, който изглежда за тези вече пораснали, но още ненамерили себе си хора, също е форма на търсене на нещо.
В тази книга на Сали Руни има два отчетливи наратива – този на самата история на четиримата герои, която е динамична, интересна и не съвсем предсказуема и този на писмата, които двете приятелки си разменят по имейла и които са основно размишления, хипотези за живота, интересни мисли за онова, което ни дава изкуството, книгите, приятелството, което ни държи будни и живи. Тази втора, някак съзерцателна част е наистина прекрасна и ми се иска да имам времето и търпението да препиша част от тези писма за собствените си приятелки.
Това е достатъчно – да имам чувството, че съм била с приятели, да ми стане добре и светът да е по-красив. Заглавието на романа е фраза от поема на Фридрих Шилер – той положително е знаел, че красивият свят е в книгите, като тази.
Comments