Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
В изкуството почти всичко е свързано със секса – може би това е най-голямата тема. А да се разкаже историята на голотата накратко, е обречена кауза. Има толкова много гледни точки, толкова много човешка история, вплетена в голотата, толкова много зададени въпроси. Откъде изобщо да се започне?
От голите жени-богини.
За нашата цивилизация всичко започва през 4 век пр.н.е., когато един древногръцки скулптор, Праксител, извайва от мрамор гола жена. Дотогава голите мъжки тела са напълно в реда на нещата, защото символизират идеала за гръцкия гражданин – елитен, благороден образ, чиито атрибути са пренебрежимо малки, защото не са важни. Женската статуя на Праксител обаче предизвиква шок. Афродита, която после наричат богинята на любовта, но тя всъщност е богинята на секса, е скандална, нова и неприемлива.
Легенда разказва, че един младеж дори напълно се побърква, опитва се да прави любов с мраморната фигура и накрая се самоубива. Статуята на Афродита става толкова обожавана, че от цяла Гърция се стичат хора да я видят, а нейни копия се разпространяват из цялото Средиземноморие. Днес оригиналът не е запазен, но благодарение на римски реплики, които са оцелели, имаме доста добра представа за това как е изглеждал той.
Джорджоне и неговата спяща Венера.
Идеята, че голата жена е богиня, е много удобна за Ренесанса, когато цари носталгия към античността и идеалите на древната красота. Естествено, това е единственият начин да се изобрази голота, без да се навлече гнева на Църквата. Афродитите и Венерите са въображаеми жени, съвършеното, недостижимо ниво, така че всичко е законно.
Един от първите дръзнали да рисува гола жена е Джорджоне. Той изобразява неговата Венера спяща (1508-1510) на фона на природен пейзаж. Нейната кожа е гладка, светла, а извивките красиви. Джорджоне успява да предизвика смут в душите на времето, но все пак доста предпазливо. Лявата ръка на жената е на място, което може да означава както небрежно прикриване, така и по-различно, еротично докосване. А това е мисъл, която е недопустима дори за божествените създания. Ето защо, Джорджоне избира да не прекалява с провокацията и да я нарисува спяща, за да отхвърли възможността за съзнателно действие.
Тициан обаче...
Около две десетилетия по-късно (1538 г.) Тициан рисува много подобна на картината на Джорджоне. Не знам дали ви изглежа скандална, но допреди малко повече от сто години е била много скандална. Марк Твен я нарича „най-мръсната, най-гнусната и неприлична картина на света“.
„Венера от Урбино“ на Тициан вече не е въображаема богиня, а сексуална, осъзната жена. Художникът я е нарисувал в нейните лични покои, в интимно пространство. Тя гледа право към зрителя с човешки, чувствен и предизвикателен поглед. И можем да я заподозрем, че си доставя удоволствие, а не се прикрива. Смята се, че моделът на картината е куртизанката Зафета. Този кураж на Тициан е много важна стъпка в еволюцията на представянето на Венера в изкуството, защото вече открито се поставя жената като сексуален обект пред мъжкото око (разбира се, тази картина е рисувана за спалня на младоженци, не за изложбена зала).
Сто години по-късно Веласкес си рискува живота...
От Диего Веласкес има една оцеляла картина на гола жена, отново Венера (1647 г.). Такива картини са наистина много редки през XVII век, защото испанската инквизиция е категорично против всякакво голо съдържание. Веласкес обаче има солиден гръб, той е художник на крал Филип IV и може да си позволи малко смелост. Неговата Венера е също еротичен, а не божествен образ, тя се наслаждава на себе си, на това, че е жена. През 1914 година тази картина е атакувана от някоя си Мери Ричардсън, която после признава, че е искала да я унищожи, заради начина, по който я зяпат мъжете.
През XVIII век се появява „Голата Маха“.
Подобно на статуята на Афродита на Праксител, така и „Голата Маха“ има и приличен, облечен вариант. Тази картина влиза в историята, защото е „първият напълно профанизиран образ в цял ръст на гола жена в западното изкуство“. По това време църквата забранява излагането на всякаква голота, така че както „Голата Маха“, така и „Облечената маха“ никога не са излагани на публично място, докато Гоя е жив.
Възмущението от „Голата Маха“ продължава дори през XX век. През 1930 година испанските пощи издават два комплекта пощенски марки с картината, но писмата до Щатите с тези марки са връщани обратно от шокираните американски пощи на подателите – за първи път върху пощенска марка има образ на гола жена.
Добре дошли в XIX век.
През XIX век сюжетът за Венера и Афродита вече не е така модерен, защото има друг тематичен отдушник за голотата – одалиските. В началото на века Наполеон колонизира някои северноафрикански страни като Алжир и Мароко, а очите на мъжете (и художниците) се насочват към екзотиката на това, което наричат Ориент. Някои от тях като Делакроа например, дори отиват на място да изследват еротичните вибрации на изтока, но ориентализмът в повечето случаи се изразява в личните фантазии на художниците спрямо тези далечни страни.
Такава една фантазия е картината на Жан Огюст Доминик–Енгър Grande Odalisque, където изобразява своята представа за това какво е одалиска в харем, като съчетава тази фантазия с познатите му гръцките идеали. Ориенталското влияние се изразява в аксесоарите, лукса, завесите, топлите цветове. Очевидно е, че Енгър е бил голям почитател на Джорджоне и Тициан. И тъй като това също не е „реална“ жена, а жена-идеал, всичко е ОК.
Мане и модерната голота.
Мане не рисува Венера, а Олимпия, но разбира се е вдъхновен от Венерите на големите майстори, с които иска да е в една линия. Вижда се влиянието на Тициан. Олимпия на Мане отново гледа директно напред към зрителя. Двете прислужници от картината на Тициан са станали една (наскоро, по друг повод, се появи произведение, в което Венера е черна, а прислужницата бяла), а кучето при Тициан тук е котка. Там е работата обаче, че това не е идеализиран образ, а доста познато в Париж лице.
В духа на реалистите художници на своето време Мане рисува истински жени – в случая това е проститутка на име Викторин Мьоран, а това, че много хора разпознават модела, който ги гледа от картината, е част от скандала, който тя предизвиква.
„Закуска на тревата“ на Едуар Мане
В една от най-известните картини на Мане жената (това отново е Викторин Мьоран) на преден план няма никаква причина да е гола, а и не е митологична фигура. Но скандалът всъщност не е около голотата й, а в това, че Мане не прави фини градации между светлата и тъмната част на картината, и дава умишлено много малка дълбочина и перспектива, което се възприема за много авангардно.
„Раждането на света“ (1866) от Гюстав Курбе
„Раждането на света на Курбе“ се намира в Музей Д'Орсе и заема много видно място. Тя е последната картина от този опит да се представи една от най-големите теми в изкуството на две страници. Според историците на изкуството картината е протест на Курбе срещу Академията, която обучава студентите да скицират човешките тела по стереотипен начин. Но за зрител, който не знае това, въпросът е как да я възприеме. Като голата или като голотия?
Зависи. Според Фейсбук е голотия. Много хора са се опитвали да споделят статиите си за тази картина и алгоритмите на Фейсбук са ги спирали. Според музея очевидно е голота, защото вижте каква рамка, самата картина е на най-централно място, пред нея се залепва всеки...
Може би отговорът какво е се крие в заглавието й. Ако тази картина не се казваше „Раждането на света“, а „Клодет от партера“ голота ли щеше да е, или голотия?
В крайна сметка, поне за мен, тази картина е важна с това, че поставя още един камък в историята. Зрителят вече не може да се опре на приемливата, наложена отвън норма за това, което е приемливо, и има свободата да прецени сам. Което отваря вратата към още и още зали в изкуството.
Comments