Елена Миланова Instagram: my_italian_days_
Когато аз лично чуя „градина“ първото, което изниква в ума ми, е английска градина. Просто няма нещо по-английско от класическата английска градина, която, за разлика от всички останали, може да се наблюдава и докато човек си върви по пътя. В Англия градинарството е аристократично занимание за хора с дълбоки корени и разбиране, че красивото иска знание, търпение и постоянно облагородяване. Това е много важно, защото идеята за постоянно подреждане, цивилизоване, обогатяване и култивиране на обществото в последните векове, се отразява и в постоянното култивиране и на градините.
Англичаните имат наследствена мания към йерархично подреждане на света около тях, на изследване и класифициране, и изобщо не е случайно, че бумът на естествознанието, основата на биологията, който дава началото на всичко, което знаем за систематиката на растенията и животните днес, светът дължи на тях.
Най-ранните примери за градини в Англия са от римляните, когато нахлува Клавдий и на острова изникват големи вили с придружаващи ги градини, каквито местните племена не са виждали. Живи плетове, стени и огради с овощни градини, колонади и подобни невиждани чудеса. Такава градина не е запазена, но има възстановена такава – Fisborurne Roman Place в Съсекс.
През Средновековието в Англия никой няма влечение към градинския дизайн и градинарството е занимание за монаси, които осигуряват прехраната и лековити растения в дворовете към манастирите. И понеже ранното монашество в Англия е повлияно от римския пример, за красота в средата на монашеските градини има по един фонтан или статуя. Градините често са оградени от плетени огради и живи плетове от тръни. Такива градини в Англия също няма запазени, но има такива, които имат някои средновековни характеристики.
Градините на Тюдор
По времето на Тюдорите се усеща италианско влияние, така че започват да се появяват пропорционални, подредени градини, където сграда, дървета и растителност са подредени еднакво и съотвестващо си. Голям фурор предизвикват слънчевите часовници, които стават много модерни и Хенри VIII особено много ги харесва.
Това, което различава тюдоровите градини от италианските, т.е английският елемент, е възникването на т.нар Knot Garden – геометрични или квадратни шарки от живи плетове, пълни с цветя и билки. Тези градини са така проектирани, че да могат да се видят изцяло само от високо.
Когато е коронясан Хенри VIII през 1491 година, той твърди, че всеки признак на показност е заплаха за короната, така че поне в началото никой не се занимава със суета като градини. Но през 1529 година Томас Уолсли, английски архепископ, решава да обнови градината си Hampton Court, което му отнема десет години – достатъчно време за Хенри да се убеди, че в красотата няма нищо лошо и да обяви Хемптън Корт за едно от любимите си места. Тези градини могат да се разгледат и днес – издигнати цветни лехи, лабиринти, тревни седалки, фонтани и съчетаване на римските идеи със средовековните практики. Добавете и навлизането на екзотични и редки растения като кокичета, лавандула и невен и ето, че усетът за красота и стойност на градините е посаден в сърцето на англичаните.
Викторианските градини
Изключителен бум на градинарството става по време на индустриалната революция, когато един от стремежите е да се подобрят културата, етикета и маниерите на ниските класи, което не може да мине без те да се радват на някаква красота, ето защо съвсем целенасочено се създават големи обществени градини. Във викторианските градини има масивни лехи с цветя и сложен дизайн, с красиви и ярки цветове и растения от всички краища на света. Тогава се появяват и алппинеумите, защото хората изведнъж разбират, че могат да ходят на походи в планина и тогава именно средните класи, които имат по парче земя, започват да пренасят видяното в домашни условия, защото се появяват и разсадници, и търговци на декоративни растения.
Най-важната характеристика на викторианските градини е тенденцията те да са подредени, спретнати и с девствено поддържана морава, нещо което днес е най-голямата легенда на английските градини. Тогава се връщат и италианските влияния като градините Parterre, които много напомнят на тюдоровите Knot Gardens, но с пътеки между лехите.
Дивите градини
За мен лично най-красивите английски градини са т.нар „диви градини“, които се появяват през XIX век, под влияние на предпочитанията на писателя Уилям Робинсън. Тези градини са типични за провинциалните къщи (cottages) и в тях има деликатно противоречие между външния „див“ вид на градината и факта, че тя е проектирана от хората. Растенията са гъсти, но подрязани и заемат малки пространства, заливайки градината. Обитателите им – смес от годни за консумация растения, билки и декоративни храсти – запълват пространствата, където няма прави линии, за да изглежда, че природата е свършила цялата работа. Рози, маргаритки, теменужки, здравец, китайски хибискус, невенчета и други билки нахлуват в това объркано пространство, което може да изглежда диво, но е прецизно планирано.
Модерните градини
Най-влиятелният градинар на Англия през XX век е Гертруд Джекил, която награжда традиционните градини с включване на декоративни и годни за консумация растения, заедно с гъсти насаждания, овощни дървата, решетки и стени. Нейната работа може да се види още в Marsh Court и Hestercombe.
В XXI век има огромен набор от избор и влияния, големи и малки, които илюстрират, че страстта, която британците изпитват към създаването на собствени красиви пространства е магична и жива, както никога. За това говорят и многобройните цветни изложения, конкурси и всевъзможни групи – от кралски до селски, които се грижат традицията да не се забравя, а еволюцията да продължи – Великобритания е раят за всеки любител на градинарството и цветарството. Най-аристократичното хоби.
Comments