Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
На света със сигурност трябва да има поне една теория, която да гледа на живота като на дълга вечеря с много блюда. Във всеки случай дори ако такава теория няма, вечерята със сигурност завършва с десерт и той сега се намира на Трафалгар скуеър в Лондон и носи недвусмисленото име „Край“. Това е фаталното тринадесето произведение на изкуството, монтирано на свободния четвърти пиедестал на площада, и е най-високото досега – 9,4 метра, 9 тона.
Живеем във време, в което по ред причини ни се иска да извикаме „Край!“ много по-често от обикновено. Произведението на Хедър Филипсън в този смисъл изглежда доста символично и страхотно актуално. Отгоре на всичкото върху десерта има монтиран дрон, който излъчва на живо случващото се на площада
(на www.theend.today), което също е напълно уместно в ситуация на ограничена мобилност и почти никакви пътувания.
Всичко това е доказателство само за едно – че изкуството е умение да се гледа на света по необикновен начин, който понякога предусеща бъдещето.
Скулптурата на Хедър е избрана още през 2017 година най-напред от специалната комисия, която селектира произведенията за пиедестала, а след това и от над 10 000 човека, гласували за две от няколко подбрани произведения, изложени в Националната галерия. Другият финалист се казва „Невидимият враг не трябва да съществува“ и заема пиедестала почти две години от 2018 досега. Авторът му е художникът с иракски корени Майкъл Раковиц, който също има своята история. Неговата скулптура представлява „ламасу“ – митична фигура на летящ бик с човешко лице в древна Асирия – като конкретният образец е унищожен ламасу в град Ниневия след последната война в Залива. Това е само един от повече от 7 000 унищожени или изчезнали обекти на територията на Ирак, включително от археологическия музей в Багдад. Идеята на Майкъл Раковиц е да възстанови тези обекти, но като „призраци“ в съвременния свят, които винаги ще ни преследват. За тази цел той ги пресъздава от всекидневни обекти, като ламасуто на Трафалгар скуеър е облицовано с 10 500 опаковки от фурми. Художникът казва, че за Ирак фурмите са онова, което са пурите за Куба.
Връщайки се още по-назад в историята на четвъртия постамент стигаме до 1840 година, когато на мястото на бившите кралски конюшни е построен сегашният площад.
Решено е на него да има четири фигури – отпред двама генерали, покорили Индия – Нейпиър и Хавелок, а отзад двама на коне и съответно на по-големи пиедестали – крал Джордж ІV и брат му Уилям ІV. За последният обаче парите не стигат и по-късно няма консенсус кой бележит англичанин да бъде удостоен с тази чест.
Така пиедесталът стои празен до 1999 година, когато започва историята на съвременните произведения на изкуството, които го заемат за по-дълго или по-кратко време.
Един от най-интересните проекти е на Антъни Гормли, който през 2009 година дава възможност на няколко хиляди британци да заемат пиедестала за по един час.
Моите най-любими сред онези, които съм виждала на живо, са петелът и скелетът на кон – той е и моят фаворит за пиедестала изобщо.
Самата идея да се интегрира по този начин изкуството на това оживено и централно място в града е изключителна и със сигурност прави това място едно от нещата, които всеки турист може да преоткрива всеки път. А нали точно затова любовта към пътешествията и към Лондон просто не може да има край.
留言