Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
В литературата и киното има идеални злодеи. Публиката ги обожава, защото те нямат нито цел, нито душа и са забавни. Но в ерата на франчайзингите, прикуълите, сикуълите, спин-офовете и прочие, една нова идея се развива – да се превърнат идеалните злодеи в антигерои, да ни разкажат за печалното им минало, да получат съдържание, душа и сърце, да ни накарат да ги разберем. Малефисънт (Злодеида) си беше просто злата вещица преди да кодира травмата на изнасилването. Жокерът беше забавен, отвратителен злодей, а сега е трагичен образ и трябва да му съчувстваме и разбираме. И докато за него все пак намирам някакво обяснение (все пак е герой в не една и две истории), то Круела де Вил (или Злобара де Мон) я познаваме само от „101 далматинци“. И понеже Круела е просто Круела като един празен лист, Disney са поръчали да я изпълнят с всички трендове.
Когато през 1961 година Бети Лу Грийсън озвучава анимирана версия на Круела, децата полудяват от възторг. После този възторг става глобален с изпъленението на Глен Клоуз в „101 далматинци“. Зла, луда, бясна, безпощадна и груба злодейка, готова да одере далматинци и да си направи палто! Жестоко! През 2021 година Круела вече е друга – изпълнена чудесно от Ема Стоун, но е съвсем нов образ. Омекотена, амбициозна и нещо като girl boss. Още в първите минути към нея се присъединява прекрасно вярно кученце, така че е ясно, че тази Круела не представлява опасност, като по този начин кастрира оригиналната героиня от „101 далматинци“, чиято цел все пак е да отвлича и убива далматинци, за да си ушие палто.
“Круела“ на режисьора Крейг Гилеспи („Аз, Тоня“) разказва за началото на любимата на децата злодейка, което започва някъде през 70-те, когато Лондон ври и кипи от бунт за освобождение от старото. Круела всъщност се казва Естела и в нея се борят две страни – доброто прилежно момиченце, което майка й иска да има, и непокорно момиче с бунтовнически дух по природа. За да е още по-ясна тази идея, косата й по рождение е половината бяла, а другата черна. Тъжни събития накланят везните на Естела към черната й половина и тя прегръща истинското си „Аз“ на Круела, за да отмъщава чрез таланта си на гениален дизайнер и стратег на лошата баронеса (Ема Томпсън).
И тук започват проблемите и противоречията на „Круела“. От една страна Disney, които доминират днешната масова култура, искат да представят Круела като символ на контракултурата в Лондон през 70-те, да й дадат някакъв много солиден бунтовнически фон и обяснение за действията й. Героинята й е сто процента пънк и глем, облича се, държи се и действа като бунтовник. Препратки към Дейвид Боуи има досадно много, а саундтракът е потресаващ и вече е осмиван в разни мемета как Иги казва за I Wanna Be Your Dog: “Хубаво е парчето, дано някой ден се използва в адаптация на „101 далматинци““. В една сцена Круела се напива с уискито на шефа си в магазина Liberty of London и прекроява цялата витрина в напълно нов феминистичен, провокативен стил на новото и интересното, но в същото време е показана като представител на самата култура, която ужким критикува. Всичко, което прави, започва и завършва с нея и нейните лични нужди за реализация и отмъщение. Тя уж се бори срещу несправеливи сили, но в същото време, след като това става възможно, не минава и секунда преди да премине от страната на статуквото и да стане новата баронеса.
За разлика от историята, която познаваме, тук Круела вече не е зла, луда жена, а е някакъв амбициозен гърл бос, но това е ужасно и няма нищо общо с женското овластяване, за сметка на това предава криворазбраното послание към момичетата, които гледат „Круела“ и сигурно се възхищават на размаха, с който разчиства пътя и използва брутално най-близките си хора, за да постигне целта си.
В заданието на Disney също така е подчертано да претъпчат „Круела“ с мода. Да е новия „Дяволът носи Прада“. В момента всеки женски сайт се концентрира основно върху костюмите, които са работа на Джени Биван, която с реплики на Алекзандър Макуин и Вивиън Уестууд успява да представи Круела като пънкарка. Има и пурпурни тафти, и високи токове, има повдигнати златни яки, има и велур, и елеци и много огромни бижута... Но цялата тази красота се чувства безсмислена и не помага на историята, която е объркана за това какво разказва, за кого разказва и на кого го разказва.
„Круела“ не е обаче съвсем пълен провал. Има забавни моменти, определено ми беше интересен, заради костюмите и Ема Стоун, която прави всичко възможно да се превърне в новата Круела де Вил. Но не може и тя няма вина. Disney просто искат да са всичко за всички. Искат и 47 годишните и 7 годишните да се тълпят пред касите и да получат своята версия на едно и също нещо – едната за дечицата, другата за нас. Те да се научат на емпатия и че няма зло без корен, ние пък да забравим за лудата, зла Круела и да гледаме костюми и екшън, замислени върху травмата от детството.
Искайки да са всичко за всички, Disney създават тези гладки, безпроблемни филми, така че основно да няма обидени, наранени и непредставени и след себе си да оставят само доволни зрители в този нов свят на разбиране и емпатия, където трябва да има само доволни граждани. И по пътя Круела от „101 далматинци“ е убита без да им мигне окото – нейната лудост, идиотска усмивка, страхът за съдбата на децата на Понго и Пердита ги няма вече, а с тях и цялата забава от борбата с идеалния злодей. Децата днес сякаш са лишени от привилегията на детството да виждат ясно добрите и лошите в простички сюжети, както всяка приказка и детска история прави. Круела сигурно е безсмислена в днешния техен свят – в него вече няма злодеи, защото вече няма и лоши деца.
Comments