Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Има нещо много силно в това, което Венеция прави със старините си и начинът, по който не „бутат“ абсолютно нищо, за да направят например ресторанти или офис сгради, дори ако мястото изглежда напълно безнадеждно и към него няма никакъв туристически интерес. Във Венеция сграда на четиристотин години се смята едва ли не ново строителство и макар че в миналото е имало опити за посегателства над парцели, върху които има нещо, което изглежда така, сякаш ей сега ще падне, венецианците се борят здраво, за да го спасят и успяват. Затова тази седмица избрах моят принос към темата за Венеция да бъдат именно три такива места. Първото се намира зад катедралата на остров Сан Джорджо Маджоре.
Може би и вие сте снимали прекрасната панорама, която се разкрива пред историческата площ на площад Сан Марко и сте забелязали двата острова насреща – Джудека и Сан Джорджо Маджоре. Сан Джорджо е по-малкият от двата. Вълшебно и тихо място, което е пред погледа на всички и все пак достатъчно далеч от тях, за да запази непокътнат стария си чар, чиито корени се намират в X век. Тогава бенедиктински монаси основават първия манастир с прилежаща църква. После, през XVI век, е изградена базиликата, изцяло в ренесансов стил по проект на великия маестро Паладио. Олтарът и картините вътре са изключителни, като има и две големи творби на Тинторето – „Тайната вечеря“ и „Събирането на манната небесна“. Ако посетите острова, задължително трябва да се качите и на камбанарията, за да видите това, което малцина виждат – невероятна гледка към града и лагуната.
Остров Сан Джорджо Маджоре обаче не е погребан във времето, а е подал ръка на настоящето, защото бившият манастир (после интернат за сираци) е собственост на известната фондация Cini, която стопанисва острова, който е домакин на множество изложби, събития и концерти.
Р. Фахимудин Дагар, известен певец на дхрупад музика пред стълбището Longhena
Целият комплекс е достъпен и с екскурзовод, ще се учудите колко много скрити места има на толкова малко място – стълбището и библиотеката Longhena, лабиринта Borges, Bosco dei Cipressi (кипарисовата горичка, зеления театър...
Но това, което прави острова задължителен за посещение (на него има спирка на вапорето), са Стаите на стъклото – постоянно изложбено пространство, предназначено на съвременни международни артисти, които използват стъклото като средство за изразяване и поетика. В допълнение към изложбите в залите се органаизират конференции, семинари и други събития, посветени на стъклото.
Реконструкцията на сградата е на студио Anabelle Selldorf Archtects Ню Йорк в сътрудничество с италианските архитекти Фабрицио Катаруца и Франческо Млошевич.
В сърцето на комплекса е създаден и институт по история на изкуството и център за обучение, който съдържа архивите на венецианското стъкло, специализирана библиотека и се превръща в ексклузивно пространство, посветено на стъклото за венецианското биенале.
Стъклената къща за чай на самоукия архитект Хироши Сугимото, построена за биеналето през 2014
В момента по обясними причини Стаите на стъклото са затворени, но на 21 март се очаква откриването на изложба на Пиер Розенберг – легендарният директор (днес почетен президент) на Лувъра, който ще изложи там колекцията си стъклени животински фигури.
Пеперуди от Бруно Амади (1980)
Излжбата „L'arco di vetro” (Ноевият ковчег от стъкло) ще покаже 750 фигури, събирани за 30 години редовни посещения на Венеция. Най-известни серии на Наполеоне Мартинуци, птиците на Тайра Лундгрен, зебраните ивици на Barovier & Toso, аквариумите на Алфредо Барбини, но и по-малко известни стъкларни заводи, които са също итересни от гледна точка на техническите и официални експерименти на Мурано от ХХ век. За да демонстрира неизчерпаемото вдъхновение на темата, изложбата ще включва и скулптури на действащи артисти като Кристиано Бианчин, Изабел Полпре, Мария Грация Колофон и Джорджо Виня.
Надявам следващият път, когато сте във Венеция, да вземете вапорето от Пиаца сан Марко и да слезета на спирката на този остров – истински оазис на културата, която свързва миналото с бъдещето по най-хубавия начин. .
Comments