Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Снимки: Fondazione Vedova
Старите венециански складове за сол (Magazzini del Sale или Saloni) се намират в Дорсодуро по протежение на Фондаменте делла Дзатере, с поглед към Джудека близо до голямата катедрала Мадона дела Салуте. Името им обяснява функцията – да съхраняват скъпоценната сол, която е в основата на икономическия напредък на Венеция още от XII век, или както ги нарича големият венециански художник Емилио Ведова „маслото на Венеция“. На пръв поглед складовете изглеждат еднакви, но не са. Деветте сгради имат обща фасада, гледаща към водата, но са с различен обем и наклон, поради стриктно проучена инженерна причина, която не разбирам, но е свързана с разпределението на теглото на солта (например когато единият склад е бил пълен, другият е бил празен и са можели да поберат до 45 хиляди тона сол).
Съществуването на складовете е документирано още през 1500 година в известния план на Якопо де Барбари. Там ги нарича Salt Emporium. По някакъв начин именно Якопо де Барбари ги спасява почти четиристотин години по-късно.
Складовете за сол са с прост и функционален архитектурен стил, каквито са по това време и другите сгради, чието предназначение е да държат на плещите си икономическата мощ Венеция. Всички тези сгради са около басейна Сан Марко, включително зърнохранилищата и монетния двор, разположени в сърцето на този сектор. Когато Наполеон влиза в града, ги разрушава, но складовете за сол оцеляват.
Ценността, която представляват тези складове не е в тяхната художествена стойност,, а в това, че те са паметници на икономическата мощ на Венеция, свидетелство за градско планиране и спомен за работата на масите, които са направили възможен този възход. Много рядко си даваме сметка за това, докато се възхищаваме на великолепието на архитектурата на хората с власт и пари, и на произведенията на изкуството.
През 1830 година складовете са ремонтирани, а упадъкът им настъпва през XX век като през 1960 година са общинска собственост. Общината ги използва за различни цели, включително дава под наем някои. Един от наемателите през 70-те години е художникът Емилио Ведова. През 1973 година, докато Ведова е в Куба, общинския съвет гласува на мястото на складовете да се появят спортни басейни. Когато Ведова се връща, работите вече са в ход – фондаментата е затворена, има пробиви в някои стени, развалини и е разрушен един покрив (по тази причина един от салоните днес е с прозрачен капак). Ведова организира мащабна съпротива и на практика противопоставя културата на спорта (спортните среди чакат от 20 години решението за басейните). Заедно с жена си Анабианка правят шествие от студенти, интелектуалци, художници. Накрая влизат в общинския съвет, носейки над главите си голяма карта на плана на Якопо де Барбари с доказателството за съществуването на складовете, битката е спечелена и новият живот на складовете започва.
Емилио и Анабианка Ведова
Най-новата реконструкция на складовете (2009), част от които днес са галерия, е възложена от фондация „Емилио и Анабианка Ведова“ на Ренцо Пиано, с когото Ведова е приятел, и по инструкциите на маестрото складовото пространство е запазено без никаква намеса върху оригиналните тухлени стени или върху гредите, които поддържат покрива. На каменния под е поставена наклонена „палуба“, която да подчертава преспективното възприятие на склада. Под пътеката е електроинсталацията, която доставя енергия от възобновими източници.
Произведенията се подравнени по специални метални конструкции, като в центъра по дължината има десет роботизирани совалки, електронно управлявани и оборудвани с подвижни рамена, което им позволява да взимат произведения от архива, да ги носят до изложбеното пространство и да ги позиционират в предвидената точка.
Фондацията на Ведова в сътрудничество с Академията стопанисват първите три склада за съхранение на твобите на Ведоваа, изложби и други културни дейности, като по този начин се очертава нещо като културна ос на съвременното изкуство между Punta della Dogana (Център за съвременно изкуство), Академия за изящни изкуства , Фондация Гугенхайм, Liceo Artistico.
Освен пространствата на Емилио Ведова, през 80-те един от складовете е даден на Раул Гардини, който строи известната лодка Моро ди Венеция, с която американски екипаж взима Купата на Америка. Останалите складове са заети за различни дейности като например най-старо е седалището на Canottieri Bucintoro, който е създал голямата площ на поверения му склад като подслон за многобройните лодки на историческата гребна компания.
И така тези "уморени гитанти", както ги нарича Ведова, са спасени и живеят поредния си живот без песъчинка сол в тях, но сякаш продължават да изпълняват функцията си и да съхраняват ценното на Венеция – само че през XXI век то се нарича не сол, а култура.
Comments