Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
"През венецианския прозорец", 1934
„През един венециански прозорец“ се казва тази прекрасна картина на Кристофър Ричард Уини Невинсън, известен повече като К.Р.У. Невинсън. От този приказен изглед, комбиниран с красивите цветя на масата, всичко това нарисувано реалистично и в ярки цветове, човек никога не би предположил, че Невинсън всъщност е най-знаменитият военен художник на Англия.
Всеки, който е виждал безбройните военни паметници на острова и маковете, които абсолютно всеки англичанин носи в уикенда, в който британците почитат жертвите на „Голямата война“ е наясно, че се има предвид Първата световна война. Именно тя е голямата военна травма за кралството. Невинсън се прочува именно по време на тази война.
Роден е през 1889 година в семейство с афинитет към литературата, а майка му е активна защитничка на правата на жените. Ето защо не е изненада, че когато войната започва Кристофър Невинсън има свое мнение по въпроса и макар че веднага се записва доброволец, отказва да носи оръжие и отива да служи в санитарните части. Това не му спестява нищо от ужаса на сраженията. Пристъп на ревматизъм го връща в Лондон, където продължава да работи в болница за ранени войници. След освобождаването от военна служба по медицински причини той става официално полеви художник.
Картините му днес са собственост на Имперския военен музей и на тях се вижда войната без никакъв филтър – пътят към славата е нарисуван като разпокъсана бодлива тел, върху която лежат тела на убити войници, а краят на войната е безрадостна гледка на уморени и ранени военни части, в които е невъзможно да се различат англичани и германци.
Толкова по-любопитно е кое довежда художника във Венеция и го вдъхновява за тази чудно хубава картина.
В автобиографията си Невинсън пише, че Венеция е първото и, може би, последното вдъхновение в неговата творческа кариера. Тази гледка той рисува от прозореца на спалнята си, докато лежи болен на остров Джудека във Венецианската лагуна.
Измъчван от ревматични болки, той не спира да рисува и по собственото му признание успява да завърши някои от най-хубавите си картини. През 1937 година Невинсън публикува своята автобиография със заглавие “Paint and Prejudice” („Боя и предразсъдъци“), което е директна препратка към най-знаменития роман на Джейн Остин.
И както в нейната книга събитията предприемат неочакван обрат и мистър Дарси се влюбва в пълната противоположност на дамата, която си е представял, така и Невинсън намира вдъхновение в онова, което най-много го отдалечава от страданията и грозотата на войната – в безбрежната синева на лагуната и вечната красота на Венеция.
Comentários