Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Съдбата на читателя е сам да намира книгите си, но всеки от нас помни онези свои литературни срещи, когато се случва обратното и сякаш книгата ни намира сама и това е среща, съдбовна колкото най-важните в живота – с приятели, любовници, партньори. Така ме намери „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева. След случаен разговор по съвсем странична тема, получих екземпляр от чужда библиотека и след известно чудене над първите страници, които не приличат на никоя друга книга, прочетох историята за Джем на един дъх.
Излишно е да пиша за книга на толкова знаменита авторка, колкото е Вера Мутафчиева, още повече това се оказа най-превежданата й книга и една от най-оспорваните. Не е изненада, че й отказват да я издадат, така че след известни разправии и чрез познати книгата е издадена през 1968 година от по-неофициалното издателство на Отечествения фронт. И понеже намерих и купих екземпляр от първото издание за 1 лев, може би има и други потенциални читатели, които като мен не са срещнали още тази книга и могат с известно закъснение да си доставят това удоволствие.
Вера Мутафчиева пише историята на Джем в особен момент от живота си – брат й Боян бяга зад „желязната завеса“ и както е типично за времето, това е своеобразна смърт – никой не знае какво се е случило с него. Така попадайки на историята за Джем султан, Вера Мутафчиева чувства темата за бежанеца особено близка и решава, че трябва да разкаже тази история.
Султан Мехмед ІІ Завоевателя оставя след смъртта си през 1481 година двама наследници – Баязид и Джем. По законите на империята султан трябва да стане първият, а вторият трябва да умре. В случая обаче Джем отказва да приеме съдбата си и тръгва срещу брат си. Военният сблъсък между двамата води до загуба за Джем и той емигрира. Пътят му минава през Египет, остров Родос, Ница, из територията на днешна Франция, Ватикана в Рим и накрая Неапол, където умира от отравяне. През цялото това време, безкрайните 18 години на емиграцията му, Джем е разменна монета между брат си и великите сили, за него се плащат огромни пари, сключват се сделки, убиват се хора. Джем се превръща от субект в обект и всъщност в книгата, написана изцяло по свидетелствата на „очевидци“ на живота му, самият Джем няма думата.
Сюжетът е ясен, магията е другаде. Тази книга събира в себе си най-доброто на Орхан Памук от „Името ми е Червен“ с невероятната атмосфера на изтока, специфичното усещане за живота, поезията и деликатната красота на стиховете, младите мъже и охолния живот, с магическия наратив на Иво Андрич и страхотната ерудиция на Умберто Еко, защото като него и Вера Мутафчиева пише за нещо, с което се занимава професионално.
Чрез историите на съвременниците на Джем тя повдига въпроси за отношенията на Изтока и Запада, за живота на емигрантите, за заблудите на историята. Сред упреците към книгата е например това, че в романа не се обръща внимание на съдбата на българския народ под османско владичество – всъщност нито един от разказвачите не е българин. В една анкета върху своя роман Вера Мутафчиева казва, че това е нарочно, време е българите да престанат да гледат на Балканите като на територия, обитавана само от българи. Пророчески думи.
Изобщо в романа е пълно с концепции, мъдрост и думи, напълно валидни и за нашето време – а това е истински верния белег за велика литература.
Kommentare