Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Според статистиката 80% от туристите в Лондон посещават големите магазини в града. Повечето сигурно имат предвид огромните магазини по Оксфорд стрийт с дрехи и стоки на по-достъпни цени, но не малко отделят време и за „голямата четворка“ – знаменитите и стари лондонски магазини Селфриджис, Либърти, Фортнъм & Мейсън и Хародс, разбира се. Разходката из тях е удоволствие само по себе си, естетическа наслада и нещо като музей на лукса и изобилието. Историите на тези четири магазина вече са легенди и прибавят още един щрих към магията.
Макар и да не е най-стар, Селфриджис има най-бляскава история и началото му е подобаващо интересно. През 1909 година, при откриването си, това е най-големият магазин в Лондон.
Човекът зад идеята се казва Хари Гордън Селфридж. Той всъщност е от Уисконсин и пристига в Лондон на екскурзия. Изглежда американските туристи са си все същите от едно време, защото Хари установява разочарован, че в Лондон липсват достатъчно развлечения за туристите – тоест липсват големи магазини. И той се заема да запълни този пропуск. Архитектът Даниел Бърнъм от Чикаго прави проекта, като сградата е толкова голяма, че на покрива й може да се играе голф. Сред другите чудеса на първия голям магазин в Лондон е и така наречената „тиха стая“, в която изморените купувачи да си починат, да съберат сили и да продължат. Селфриджис e първото място в Лондон, където стоките са изложени на щандове достъпни за купувачите, така че те да могат да видят и пипнат всичко. Магазинът е ярко осветен, за да може всяка стока да изглежда примамлива и бляскава. На мистър Селфридж принадлежи фразата: „Клиентът винаги е прав“. Това и до днес е най-холивудският магазин на Лондон, а жълтите торбички имат култов статус. За своя 21-ви рожден ден магазинът си подарява статуята на кралицата на времето и това е едно от най-изящните метални изделия в публична сграда в Лондон. В Селфриджес са и най-прочутите асансьори в Лондон, дело на французина Едгар Бранд, в стил ар деко. Вратите им са украсени със зодиите и днес са изложени в музея на Лондон. Изобщо Хари Селфридж е истински гений на маркетинга. Когато Луи Блерио прелита от Франция със своя самолет, Хари веднага го кани да изложи летателния апарат в магазина и в Селфриджис минават да видят това чудо двеста хиляди човека. Наричат Хари Селфридж „кралят на Оксфорд стрийт“, той държи в магазина специални артисти, които да забавляват клиентите. Сред тях са и прочутите сестри Доли, на които днес е кръстено кафенето в магазина.
Най-традиционният магазин на Лондон разбира се е Либърти, с неговите типично британски комини и фасада, подобна на стара къща.
Всъщност оригиналната стара фасада на Либърти е на Риджън стрийт и над нея има фриз с каменни статуи. На тях са изобразени хора и стоки от най-различни екзотични страни, в които е влюбен Артър Либърти. Той заема от своя бъдещ тъст 200 000 паунда, с които да построи мечтания магазин за текстил и платове от изтока и успява да върне заема за три години. Магазинът и до днес е прочут със своя текстил и шаловете, които се продават там. Вътрешността на магазина прилича на Глобъл тиътър със своите балкони и е направен от дървесината на два „пенсионирани“ военни кораба.
Най-прочутият магазин за хранителни стоки в Лондон безспорно е Фортнъм и Мейсън с кралския герб над вратата, с лъва и еднорога като потвърждение, че кралското семейство се снабдява от тук.
Този магазин има и най-невероятната история. Улям Фортнъм е иконом в двора на кралица Анна в началото на ХVІІІ век. Той забелязва, че когато в двореца има балове или приеми - а това е почти всяка вечер – то свещите се махат от многобройните полилеи изгорели само до средата и така се изхвърлят огромно количество неизгорели свещи. Уилям започва да ги прибира и да ги продава на пазара, като с това се занимава неговия домакин Мейсън. Свещите очевидно са наистина много, защото от продажбата им двамата събират пари и отварят свой магазин. За тази история напомнят статуите на двама лакеи в преддверието на магазина, които държат свещници в ръка. Всички стоки в магазина са опаковани невероятно и дори ако клиентът си избере само един бонбон, той ще бъде опакован най-прекрасно и ще бъде обслужен като кралска особа. Това е любимият ми магазин в Лондон заради чаения бар, в който специални „тийриста“ – вариация от „бариста“ – правят комбинации от над 80 вида чай, докато поднесат перфектния за всеки клиент. Но за англичаните магазинът е най-прочут с кошниците си за пикник, с които задължително се ходи на надбягванията в Аскот например. А витрините с невероятната украса и часовникът с куклите са сред най-популярните туристически атракции.
И накъде без Хародс, този огромен търговски рай, чието мото е „Всичко, за всеки, навсякъде“.
В Хародс има над 400 магазина и десет ресторанта. През нощта целият магазин е опасан от светещи лампички и прилича на истински дворец.
Историята на Хародс е малко като тази на Пепеляшка. Всичко започва в една малка бакалия някъде в Ийст енд, собственост на Чарлс Харод. През 1851 година той посещава изложението в Хайд парк и забелязва, че хората влизат и излизат от едно и също място и там е идеалното разположение да открие филиал на магазина си. Това той възлага на сина си Чарлз Дигби Харод, който се оказва много по-талантлив търговец от баща си. Той бързо разбира, че продажбата на храна няма да доведе богатите купувачи и започва да продава парфюми, лекарства, докато един ден през декември 1883 година магазинът изгаря до основи. Чарлз Дигби Харис обаче вече има коледните заявки на клиентите си и с нечовешки усилия и упоритост успява да ги изпълни до една, така че да възстанови магазина си още по-голям и по-хубав.
Хародс е истинско произведение на изкуството. Там е и първият ескалатор в Лондон, а опашките от желаещите да се повозят на него са дълги цял квартал. Чарлз е достатъчно умен, за да се възползва от този интерес. Тъй като на някои от дамите им прилошава от вълнение и от движението на ескалатора, на етажа ги очакват специални икономи с малки чашки бренди на поднос. Това определено увеличава желанието за пазаруване и харчене.
Най-хубавото е, че посещението из тези огромни пространства, с техния ретро буржоазен дух и бавно течащо време за удоволствия, винаги създава лични истории. А личните истории са по-хубави от всяка легенда.
Comentários