Елица Павлович Instagram: @elitzapavlovitch
Красив ум или велика красота – кое трябва да избере жената, за да живее добре? Хеди Ламар имала и двете, но достатъчно рано разбрала, че красотата може да й послужи, но умът – едва ли. Така един ден тя напуснала Европа като хубава, интелигентна еврейска съпруга и пристигнала в САЩ като разведена, зашеметяваща жена-вамп. Трябвало да мине половин век, за да може умът й отново да стане по-важен от прекрасното й лице.
Хеди Ламар е родена във Виена през 1914 година в семейството на банкера Емил Кеслер от град Лвов и концертиращата пианистка Гертруд Лишвиц.
Виена много се гордее със своята красива и знаменита съгражданка и тази година еврейския музей е посветил целия си първи етаж на обширна експозиция, посветена на Хеди Ламар или Хедвиг Кеслер, както е рожденото й име.
Хедвиг е единствено дете на родителите си и те я гледат като принцеса. До края на живота си Хеди Ламар повтаря, че баща й е най-голямата й любов. През 1931 година Хеди заминава за Берлин, където за кратко работи в театъра и киното. Това я убеждава, че бъдещето й е предопределено и тя напуска училище, за да стане актриса. Родителите й я обичат достатъчно, за да й разрешат да го направи, поне докато една вечер дъщеря им не ги завежда гордо на премиерата на филма „Екстаз“, в който тя – за първи път в киното – имитира оргазъм. За татко Кеслер последвалият скандал може да бъде разрешен само чрез спешен брак с човек, който може да държи дъщеря му под контрол. Този човек се явява в лицето на оръжейния производител и търговец Фриц Мандл. Фриц е доста по-възрастен от Хеди и достатъчно богат, за да изкупи веднага всички копия на филма. Все пак поне едно вероятно е оцеляло, защото на изложбата въпросната сцена се върти отново и отново и е в най-добрия случай смехотворна.
Фриц и Хедвиг Мендл бързо стават част от светския живот – двамата ходят заедно на фестивала в Залцбург, на Виенския бал, но също така и на всички преговори и делови срещи на съпруга. Фриц просто е непоносимо ревнив и не оставя жена си сама и за миг. На срещите с военните тя търпеливо слуша за проблемите с управлението и насочването на торпедата под вода, но никой дори не предполага, че Хеди не само отлично разбира за какво става въпрос, но и има решение на проблема.
В крайна сметка тя запазва мислите си за себе си, защото основната й цел е само една – да се махне. По-късно Хеди Ламар казва: „Неговата игра беше да ме държи своя затворничка. Моята игра беше да избягам. Той загуби“.
През септември 1937 година Хедвиг Мендл се качва на кораб за Америка заедно с легендарния Луис Б. Майер. Той вече се е виждал с нея в Париж, преценил е правилно не особено впечатляващите й артистични данни и е предложил договор с условия, на които Хедвиг не е съгласна. На кораба Луис вижда, че ефекта на Хеди върху всички мъже е зашеметяващ и моментално й предлага нов договор, със значително по-добри условия. И с ново име, подходящо за Холивуд – Хеди Ламар.
Първата работа на новопристигналата Хеди е да се заеме с усъвършенстване на образа си – тя променя прическата си, грима си, стила си, знае идеално как да застане и с какво осветление да изглежда най-добре. Разликата между европейските и холивудските й снимки е поразителна – на пръв поглед на тях има един и същи човек, но ако в Европа Хедвиг е просто хубаво момиче, то Хеди Ламар е най-красивата жена на света. Тя притежава тази титла години наред и гледайки портретите й няма съмнение, че това е напълно заслужено. По откъсите от холивудските й филми се вижда, че тя не е блестяща актриса, но е невероятно красива или поне успява във всяка сцена да застане и да се държи така, че зрителят да забележи само красотата й.
В крайна сметка Хеди не издържа в Холивуд и десет години и се опитва да направи собствена продуцентска къща и да се занимава с кино със собствени сили. Не успява. Също толкова неуспешни са и опитите й в хотелското дело, както впрочем и опитите й в семейния живот – тя има шест брака, всичките съвсем кратки.
През 60-те години, в следствие на редица несполучливи козметични операции, Хеди напълно променя лицето си и избира да живее сама и извън всякаква публичност. Дори когато със закъснение от почти половин век получава награда за откритията си в полза на военните, тя изпраща само аудио запис с благодарности, но отказва да покаже лицето си.
Хеди Ламар изобретява принципа на блутуут и WLAN по време на Втората световна война и подарява откритието си на военните с надежда то да помогне за победата.
Хеди ползва помощта на близкия си приятел Джордж Антейл, не на последно място и за това, че той ще придаде авторитет на откритието. Идеите на Хеди са толкова смели, че към онзи момент е невъзможно да бъдат изпълнени технически, така че минават години преди на практика да променят живота на хората.
Днес красивата и умна Хеди присъства в масовата култура в образа на жената-котка в „Батман“, директно вдъхновен от нея, като прототип на андроида Рейчъл от филма „Блейд рънър“, а през тази година ще се появи и филм за живота й, в който ролята на Хеди ще изпълни Гал Гадот – „жената-чудо“ – отличен избор във всеки един смисъл
Comments