Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Загадъчна, забравена и незаслужено пренебрегвана – лейди Уолъс е най-големият частен дарител в Обединеното кралство, днес колекцията Уолъс е световно известен музей и все още никой не е разказал цялата история на тази необикновена жена.
Родена в низините на парижкото общество с името Жули Амели Шарлот Кастелнау, пристигнала в Лондон в зряла възраст и говореща на френски до смъртта си, лейди Уолъс завещава на Англия огромната колекция на семейството. Разбира се англичаните намират за далеч по-удобно да смятат, че това е волята на покойния й мъж, но той е отдавна мъртъв и никой и нищо не би попречило на вдовицата му да наруши или изцяло да пренебрегне неговите нареждания. Днес все повече проучвания са посветени на живота на лейди Уолъс и нейната роля за съхранението и предаването на колекцията и превръщането й в музей. И тъй като от нея не са останали никакви лични документи като писма или дневници, образът й се съставя от спомените на съвременниците, които са понякога напълно противоположни.
Родена е в Париж през 1819 година в семейство на прислужници, които нямат брак, пристига в Лондон през 1872, където живее до смъртта си през 1897 година, като има репутация на френскоговоряща и по непотвърдени сведения така и никога не научава английски. След нея остава колекция, която през 1900 година лорд Росбъри описва като „най-големият подарък, правен някога от частно лице на нашата страна“. И до наши дни завещанието й се нарича „Колекция Уолъс“ и се намира в дома й в Лондон. Няма доказателства, че покойният й съпруг е пожелал колекцията да остане за държавата, възможно е това да е решила самата лейди Уолъс, посъветвана от личния си секретар. Противоречиви са й впечатленията от нейната личност – според барон Ротшилд тя е „интелектуално незабележителна“, а според лорд Ишър е „много изискана, срамежлива, истинска лейди“.
Колекцията Уолъс е, разбира се, заслуга на поколения любители на изкуството. Съпругът на лейди Уолъс – Ричард – вероятно е незаконен син на Ричард Сиймур, четвъртият маркиз на Хертфорд. Във всеки случай именно на него маркизът завещава огромната си колекция, заедно с голяма сума пари. Ричард Уолъс се жени в Париж през 1871 година, едва след като получава наследството, като двамата с госпожица Кастелнау вече имат извънбрачен син и той е тридесет годишен. Семейство Уолъс не наследяват титлата на маркиза, тя отива при негов братовчед, но получават колекцията на рода, както и няколко имота, като допълнително купуват още от петия маркиз. След смъртта си лейди Уолъс завещава на държавата несравнимо богатство – освен картини, то включва и мебели, порцелан, оръжия и доспехи, средновековни и ренесансови произведения на изкуството.
В онази епоха е почти невъзможно за една жена да се изкачи така стремително в обществото и неизбежно оценките за лейди Уолъс, както и за нейния съпруг, са повлияни от нейния обикновен произход, както и от липсата на формално образование.
През 1871 година, само за осем месеца, нейният живот се променя драстично – първо Ричард Уолъс признава извънбрачният си син и му дава името си, след като три десетилетия детето носи фамилията на майка си, след това се жени за нея, а месеци по-късно семейство Уолъс получават титлата барон и баронеса за благотворителната си дейност, за която впрочем лейди Уолъс има голям принос. Това е обяснимо – тя достатъчно добре познава живота на хората в нужда. Семейство Уолъс имат щастлив брак, за което има няколко доказателства – едно от тях е изборът на еротични картини, украсяващи спалнята им – сред тях и „Люлката“ на Фрагонар, общата им любов към музиката и страстта към пътешествията.
Съдбата на лейди Уолъс е типична за много вдовици, които оставят колекции и основават музеи, носещи фамилията на съпрузите им. У нас пример за това е Констанца Ляпчева, надживяла съпруга си Андрей, но на завещаната на БАН къща и до днес пише само неговото име. Лейди Уолъс не е колекционер, бизнес дама или феминистка, тя е почтена жена с мисъл за бъдещето и това трябва да е достатъчно да осигури на името й място върху табелата на един от най-прекрасните музеи на Лондон.
Comments