Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Фотография, холограма, музика, светлинни инсталации, мода – канадският художник Крис Ливайн може и да не е първият избор, когато става дума за кралски портрет, но точно той е поканен да заснеме кралица Елизабет II през 2004 година. Портретът е поръчан от Jersey Heritage Trust, за да отпразнува 800-годишната вярност на Jersey към британската корона.
Но как трябва да изглежда портрет на кралицата, която е най-сниманата личност на XX век, ако иска да се открои? Ливайн подбира холограмата – идея, от която кралицата веднага е ентусиазирана. Това обаче е технически чудовищен процес, бавен, не е за енергични хора като Елизабет, за която се знае, че не стои на едно място, а тук се изисква да се стои безкраен брой пъти по 8 секунди абсолютно неподвижно всеки път, когато камерата прави по 200 снимки на 360-градусова писта, за да се създаде 3Д изображение. Затова Ливайн моли кралицата да си почива максимално, докато настройва камерата за следващия пълен кръг и е впечатлен много от спокойствието, което излъчва тя, когато е със затворени очи. Така, по време на тези моменти на релаксация прави два портрета, но „Лекотата на битието“, на който е със затворени очи, пленява с впечатлението, че наблюдаваме Елизабет в пълен покой, в момент на интимно, медитативно мълчание. Кралицата има почти небесен вид, но в същото време това е човешки портрет. В младостта си я изобразяват като млада хубавица, но в последните години тя носи аксесоарите на старостта – бяла коса и бръчки. Но портретът й не е немощен, той излъчва сила и ведрина. Излъчва могъщество и все пак е напълно смирен. "Лекотата на битието" е единствен и отличим от всички други (почти 1000) портрета на Елизабет с това, че е миг, в който се долавя спокойствие около известната с енергичността си кралица.
Всъщност, независимо, че Ливайн „хваща“ портрета малко случайно, идеята за медитация и спокойствие не е случайна. Сивият фон е препратка към медитативното празно състояние на ума, а тишината е портал към божественото – така Ливайн описва начинът, по който успява да направи по-душевна връзка с обекта си. За снимките Ливайн следва ритъма на дишането на Елизабет и настройва 3д камерата си спрямо него. Освен нея светлината също допринася за тази илюзия за дълбоко пространство. Нейно Величесто изглежда така, сякаш физически стои срещу нас в този личен момент. Най-близото, до което някога ще бъдем допуснати.
Comments