ЛЕОНОР ФИНИ НЕ ИСКА ДА ПОРАСНЕ

Елица Павлович

Instagram: @elitzapavlovitch

„Бързо, бързо, бързо… куклите ми чакат“, 1975 от Леонор Фини

„Бързо, бързо, бързо… куклите ми чакат“ се казва тази картина на Леонор Фини, която предстои да бъде продадена на търг в Christie’s за предполагаемо седем цифрена сума.

Леонор Фини има необикновен живот и той започва с във всяко отношение странно детство. Родена е през 1908 година в Буенос Айрес от майка италианка, омъжена за богат и тираничен аржентински бизнесмен. Леонор е само на една годинка, когато майка й решава да избяга от мъжа си и се връща в Италия с детето си. Години наред мистър Фини изпраща частни детективи да издирват жена му и да върнат детето, но те така и не могат да изпълнят задачата.

Тайната е проста – Леонор и майка й живеят в Триест и Леонор съществува извън дома си в образа на момче. Майка й я преоблича преди всяко излизане от къщи и това върши работа години наред.

На 24 години Леонор заминава за Париж и там започва успешна кариера на художничка. Тя е приятелка на Салвадор Дали и Дора Маар и рисува сюрреалистични картини, но отказва да се присъедини към движението на сюрреалистите, оглавявано от според нея „женомразеца“ Андре Бретон. Леонор не иска да мълчи в неговата компания, тя не се чувства с нищо по-малко от мъжете художници, нито е готова да се подчинява на някой мъж „все едно е папата“. Показателно е, че дори когато е омъжена, тя или открито има любовници – и мъже, и жени – или живее години наред с двама мъже едновременно.

Картините й често съдържат двусмислени образи, чиито препратки са към детството или са неопределени полово. Това очевидно е свързано с порастването й в двоен образ. Така е и на тази картина, която често се приема за неин автопортрет, тъй като повечето персонажи имат лицето на Леонор. Две от фигурите в стаята гледат към сцената в сенките, а останалите три право към зрителя, с което го въвличат в случващото се.

Има много хипотези какво е изобразено на тази картина. Дали момичето в сенките бяга, както Леонор и майка й.

Дали цялата сцена е препратка към одалиските в харемите – тема, появяваща се периодически в изкуството. Макар и да са разголени, жените на картината не са предизвикателни, нито беззащитни. Те са напълно наясно със ситуацията и изглежда държат нещата под контрол.

В крайна сметка това е картина, която съдържа повече въпроси, отколкото отговори, типично за сюрреалистите.