ЛИЛИИТЕ

Елена Миланова

Instagram: my_italian_days

В последните десетилетия на живота си Клод Моне иска да създаде големи картини, разположени кръгово, които да обгърнат зрителя в един простор от вода, растителност и небе. Тогава тази идея за толкова дълбоко зрителско преживяване не се нарича „инсталация“, той ги нарича „grandes décorations“. За да рисува тези мащабни платна, художникът строи специално студио на терените на имението му в Живерни, а визията му се материализира под формата на 40 картини, сред които поредицата „Водните лилии“, които Моне възпроизвежда непрекъснато и преработва от 1914 година до смъртта си през 1926 година.

Клод Моне има около 250 завършени картини на водни лилии – вдъхновението му от природата и от този това конкретно място в градината му в Живерни никога не се изчерпва. Той седи в определени точки на градината си и внимателно изучава това, което е пред него като просто наблюдава заобикалящата го среда. Има няколко ъгъла, които използва отново и отново в работата си и измисля свой артистичен майсторлък чрез който да предаде естествената красота на градината му, с което помага изключително за популяризиране на импресионистичното движение.

Но за да се разбере тази прекрасна обсесия на Моне към езерото, японското мостче, лилиите трябва да се погледне малко и към самото време и културата. През XIX век интересът към градините и градинарството се разпространява като хоби сред образованите класи, които се вълнуват и от различни екзотични растения. Художници като Клод Моне имат много голям интерес да имат лични такива градини, където да развиват своята любов към променливото и да търсят начините да изразяват променящото се време на деня и сезоните. За импресионистите природата е тяхното художествено студио на открито, а да имат домашна градина означава и да могат да се приближат до растенията, да съзерцават гледките по всяко време на деня, и да комбинират природата в интериорни сцени.

Моне е ентусиазиран градинар, неговата градина е създадена в края на века, като микс между градинските традиции на Южна Франция и екзотичния воден свят. Мотивът е буквално пред очите му – очарователен мост над езеро, пълно с водни лилии – но той не го създава, за да е такъв и дълго не го открива.

„Отне ми много време да разбера моите водни лилии. Посадих ги просто за удоволствие. Отглеждах ги без мисълта да ги рисувам. Човек не открива гледката за един ден.... И тогава, магията на моя мост се разкри пред мен и взех палитрата. Оттогава почти нямам друг мотив.“

Картината, която виждате, се казва „Водни лилии“ и е от 1919 година. Това е една от късните му картини и е почти абстрактна – зрителят гледа лилиите, цветовете, отражението на небето, тревите и дърветата във водата, но почти трябва да си ги представи, да отпусне въображението си и тогава ги вижда, както и че това е залез.

В нея няма хоризонт – Моне гледа право към водните лилии и повърхността на платното равно с повърхността на водата, небето е само отражение. Това е подход, който е абсолютно радикален за времето, няма нищо общо с разбирането и правилата за рисуване на пейзажи. В картината всичко е сливащо се – преден план, средна част, фон. Предизвикани са чувствата ни, вътрешното ни око.

За разлика от картините на Ренесанса и след това, които са като прозорец, през който идеята се вижда ясно и отдалеч, с картините си Моне вика зрителя физически да се приближи. Трябва да дойдеш до картината, да видиш повърхността, как смесва боята, да се запиташ как го е направил, а това създава още една връзка между теб и художника. Артистичният майсторлък на Моне, за който споменах, е изследван върху незавършени негови картини. Моне създава водните лилии, като добавя слоеве боя търпеливо, един по един. В началото рисува прости контури върху платното, за да посочи къде ще бъдат лилиите, защото те се местят по водата, докато той седи в градината и рисува. Тези очертания запълва с тъмни цветове, а по-големите детайли прилага след това. Докосвания от светли цветове боя добавят ефекта на светлината и обикновено Моне оставя това за накрая, за да е сигурен, че е последователен.

Невероятно е, но когато Моне дарява 12-е монументални платна от поредицата „Водните лилии“ на френската държава за Оранжерията в Париж, интересът е слаб. Лилиите са открити след втората световна война, когато художници като Полак го обожават и се възхищават на съвременността му, артистичното майсторство на Моне и на смелостта му да използва толкова големи формати.

До ден днешен художници и артисти гостуват в Живерни с надеждата да получат от творческата искра, която Моне постига през живота си. Но е невъзможно. Защото гледката към сърцето не се открива за един ден.