Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
През 1630 година Петер Паул Рубенс се завръща в Антверпен във влошено здраве. Ерата на грандиозните държавни портрети, католически ритуали и пищни алегории, както и дипломатическите му мисии между Испания и Англия са минало. Първата му съпруга Изабела Брант умира четри години по-рано и сега Рубенс търси спокойствие и семейно щастие с втора съпруга, 16-годишната Хелен Фоурман.
Кралете на Испания Филип IV и Чарлз I в Англия са му дали благороднически ранг и той има право да купи имението Het Steen, близо до Малине с одобрението на градския съвет на Брабант – подобна покупка е недостъпна за хора от по-ниска прослойка. Имението има замък от XIII век с парк, пасища и ливади, и тук Рубенс може да се отдаде на спокойни последни години и да се радва на просперитета във Фландрия, а в художествено отношение за пръв път да рисува каквото пожелае и изцяло за себе си – пейзажи.
По това време пейзажите се смятат за жанр с по-нисък статус в сравнение с мащабните картини с подвизи в битки, библейски сцени или портрети на високопоставени хора. Само жанровите картини се разглеждат като такива от по-нисък порядък след пейзажите. Но Рубенс е един от първите, които разпознават и схващат значението на пейзажа като средство за изразяване на лично настроение, атмосфера и отношение към живота и природата. Точно такакъв е този пейзаж към Хет Стеен в ранна сутрин.
Слънцето хвърля хладна светлина върху Хет Стеен и можем да видим отблясъците му в прозорците на замъка, ниските слънчеви лъчи блестят в огромния пейзаж. Вижда се роса по тревата и ливадите, светлината играе в потока, криволичещ покрай имението, а на небето има няколко перести облачета, обагрени в злато. Зрителят наблюдава гледката от много нетипичен поглед отгоре, но все пак насреща и се разпростира така, че можем да видим всички подробности – от едва видимите кули на града в далеченината до тези на имението наблизо. Картината е огромна и на пръв поглед е природен пейзаж, но в нея има сериозно човешко присъствие и действие. Мъж с пистолет и ловно куче са приведени зад стар дънер и дебнат яребици. Доячките вече работят сред кравите в далечината. Двойка е тръгнала на пазара с тяхната каручка, а розовобузестата съпруга е накипрена и седнала върху стоката като държи да не падне голяма месингова стомна за мляко. Зад тях господарите на имението са на сутрешната си разходка, а бавачката люлее бебето, докато мъж е хвърлил въдицата в рова на за риба.
Високата перспектива е традиционна за фламандските пейзажи и това е една от последните картини в този стил, която Рубенс рисува. Виждаме панорамата и чрез промяната на цветовете в три ивици – от кафяво, през наситено червено за предния план, зелено и златно в средата и хладно синьо за хоризонта. Много от другите му пейзажи имат също висока перспектива, но в тях гледаме надолу към сцената, а не към нея и се фокусираме в едно нещо.
Знае се, че картината не е поръчка, защото е рисувана върху няколко почти безразборно закрепени дъбови дъски – нищо, което поръчител и колекционер не би приел. Освен сутрешния пейзаж има и вечерен и вероятно двете картини са висели на срещуположни стени на същата стая. Стената между тях има прозорец и картините вероятно са били разположени така, че слънчевата свелина, влизаща в помещението, да съответства на тази върху картините.
Рубенс рисува тази картина две-три години преди смъртта си – за удоволствие и може би като символ на добре изживяния живот и постигнатото – мир, спокойствие и богатство.
A Het Steen съществува и до днес, намира се на 25 км от Антверпен. Когато купува имението, Рубенс напълно префасонира замъка във фламандски ренесансов стил и поставя своя герб на камината в хола. Оттогава замъкът е наричан „замъкът на Рубенс“ и е защитена архитектурна забележителност. Все още около него има ров с вода и пейзаж, който не е особено променен от времето на художника – спокойно място, където е лесно да си щастлив.
Comments